Брадли Уест - Море от лъжи

Майка ѝ се качи бавно по стълбите, по бузите ѝ се стичаха сълзи.

— Какво не е наред, мамо? — Мей Линг стана и я прегърна.

Гласът на майка ѝ трепереше:

— Не е наред прелюбодействащият ти баща. Развеждам се с него.

— Крайно време беше, мамо. Крайно време.

Петък, 14 март: Техеран, Пекин, Токио, Сингапур, бордът на „Гълфстрийм 550“ N168TT след излитане от ВВБ „Ратмалана“ в Шри Ланка

Великият аятолах Хаменей не беше свикнал да чува лоши новини. Гилани бе оставен на слушалката в продължение на над час, докато Върховният лидер завърши срещата си във Федерална сграда №9 в Техеран.

— Да, полковник, какво има? — попита той, след като влезе във вестибюла и взе подадената му слушалка. Подредената отвън свита на Великия аятолах чакаше на почтително разстояние и хората пращаха по телефоните си есемеси и имейли.

— Ваше превъзходителство, операция „Менандър“ ще има само частичен успех. Противниците ни са ослепени, но това ще продължи само още два-три часа. Следователно няма да има време да се реализира целият план.

— Ракетата няма да е готова за изстрелване поне още три часа. Некадърниците са подали захранването неправилно. В момента изпращаме по въздух допълнително оборудване в Алборз. Понякога си мисля, че армията ни е на заплата при ционистите. Значи казвате, че няма да можем да обезглавим еврейската заплаха днес?

— Да, не и без да поемем недопустим риск от откриване, провал и най-вероятно тежък ответен удар от Израел, който почти сигурно ще включва използване на ядрено оръжие.

— Като знам колко страхливи са нашите генерали да ми го кажат в очите, приемам това като потвърждение на думите ви. Ще отложим отмъщението за друг път. Вие ще ми насрочите дата за следваща атака. А тя ще се развие по план и трайно ще ослепи шпионските агенции на Големия Сатана. Тогава ще разгромим окончателно Израел.

— Да, сър. Можем да го направим, сър. Ъ-ъ, сър… един друг въпрос?

— Да, да. Говори, човече, да не би дяволът да е вързал езика ти?

— Вчера получих заповед да проследя за екзекутирането и изчезването без следа на екипа програмисти на НОА, които работиха върху „Менандър“. Все още ли желаете да бъде направено?

— Разбира се. Не искам да разочаровам нашите приятели в Китай. Никой не бива да остане жив и се погрижете да скриете нашите програмисти, след като ги замените със същия брой приличащи на тях хора. В крайна сметка сделката си е сделка.

— Да, сър. Благодаря ви, сър. Довиждане и иншалла — каза Гилани, но Великият аятолах вече беше затворил, на път за следващото заседание.

Посланик Лайънъл Стърджис прие Ий Шиубао седнал зад огромното си дъбово писалище. Когато го бяха извикали, Ий бе настръхнал. Протоколът изискваше чуждите дипломати да идват при него! Кои бяха американците да нареждат на висш държавен служител, на самия секретар на Централната комисия за разузнаване, да се разкарва до тяхното посолство? Но понеже председателят наблюдаваше развоя на „Полярна мечка“, а операция „Менандър“ отиваше към преждевременно приключване, Ий реши, че е най-добре да изслуша американците.

— Ваше превъзходителство, толкова се радвам най-сетне да се видим на четири очи — ентусиазирано заяви Ий. Вече бяха разменили любезности на един прием, но това бе преди повишението на Ий.

— Поздравления за издигането ви в ПКП и новия ви пост. Много впечатляващо израстване, но се опасявам, че причината да поискам идването ви е сериозна. И понеже не разполагаме с много време, ще премина направо по същество.

Стърджис бе политическо назначение, но бе и високоинтелигентен мултимилионер от Южна Каролина, направил състоянието си със собствени сили. Ий виждаше в него нахакан афроамериканец, добрал се до този пост благодарение на финансирането на предизборната кампания на Обама. И най-добрия случай бе куриер на посланията, изпратени от ключовите фигури във Вашингтон. В най-лошия… само се пъчеше и му губеше времето. Ий седна на предложеното му място, отвори бележника си и се престори, че е готов да си води подробни бележки.

— Американски разузнавателни полети над островите Сенкаку — наричани от вас Диаую — показват присъствие на бойни кораби под китайски флаг в близост до брега. Преди да бъдат прегазени и да загубят връзка със света, военните от японския гарнизон описаха нападателите си като морски пехотинци на НОА. Инвазията на Уоцури Джима, най-големия остров във веригата Сенкаку, е възмутителна. Вероятно ви е известно, че Съединените щати са задължени по договор да се отнесат към този инцидент като към нахлуване на територията на Япония. Китай трябва да изтегли войските си и да плати репарации за дадените от японците жертви и повредената собственост. До един час моите колеги във Вашингтон ще връчат нота в същия дух на вашия посланик.