Джеймс Паттерсон - Невидим

— Не го прави, а? Толкова добре ли го познаваш? Значи, вероятно имаш обяснение защо е пропуснал последната седмица?

Продължавам по същество, без да обръщам внимание на заяждането.

— Никога не пътува в понеделник вечер. Това не отговаря на модела. Ето защо ще отиде в Детройт или Филаделфия.

— На кое от двете места? — пита Дикинсън.

— Филаделфия — отговарям.

Букс ме поглежда озадачено.

— Нашият субект обича да се простира далеч в географско отношение — обяснявам. — Предпочита да не се връща в същия район за кратък период от време. Ето защо, когато посещава различни стадиони във Флорида например — Маями, Джаксънвил, Тампа Бей, — раздалечава пътуванията си, така че да не са в твърде кратък интервал от време. Когато ходи в областта на Ню Йорк да гледа „Бъфало“, „Ню Йорк Джетс“ или „Ню Йорк Джайънтс“, положението е същото — винаги внимава да не се доближават много във времето. Опитва се да не създава впечатление за определен модел.

— Още не си обяснила защо си толкова сигурна, че този уикенд ще избере Филаделфия — прекъсва ме Дикинсън.

— Защото в Пенсилвания има два стадиона — на „Стилърс“ и на „Игълс“ — отвръщам. — А той не е посетил още нито един от двата. Остават му осем седмици до приключването на обиколката му и две пътувания до Пенсилвания, за да успее. Ако имах за цел да раздалеча посещенията си, бих избрала Филаделфия за тази седмица и да оставя Питсбърг за края на обиколката.

Пауза.

— Звучи ми логично — обажда се Букс.

— Предвид постиженията ти до момента, Еми, не е толкова сигурно — присмива се Дикинсън.

Букс се кани да скочи в моя защита, но му давам знак да не го прави. Нека Дикинсън се гаври. Не ми е нужно неговото одобрение. Не ми е нужно ничие одобрение.

Марта често ми казваше, че съм фанатично независима, че се старая да отблъсна хората, които са близо до мен. Силната и независима Еми, често ме наричаше тя с обичайната си смесица от любов и упрек. Винаги се стремиш да докажеш, че можеш да се справиш и сама.

— Въпросът — заговаря Букс — е дали субектът ни е чел статията в „Трибюн“ и ако да, как му е въздействала.

— Имате ли отговор на този въпрос, госпожице Докъри?

Нямам. Поне не и основан на данни, което е типично за моите отговори. И все пак имам предчувствие.

— Това ще го мотивира — заявявам. — Има нужда да докаже пред себе си, че няма да допусне ФБР да го сплаши.

Букс поема дълбоко въздух и тревожно отмества поглед към тавана.

— Нещата ще станат още по-страшни — предричам.

Добре, просто искам всички да разберете — не биваше да става така. И кой знае? Може би нямаше да стане. Никога няма да узнаем, нали? Не. Не, няма.

Но срещата ми с Мери… това, че я срещнах, беше…

(Бележка на редактора: седемсекундна пауза.)

… срещата ми с нея ме промени. Или можеше да ме промени. Само ако ми бяхте дали шанс да разбера.

Но не. Вие решихте точно сега да откриете какво правя. Не преди година или дори преди шест месеца. Не, изчакахте да срещна тази невероятна жена, че да поумнеете, да разгадаете заниманията ми, да избърборите всичко пред някакъв вестник и да преобърнете целия ми живот с главата надолу.

Точно затова сега… нека го кажа по следния начин. Намерението ми е да изразя недоволството си пред вас. Ще ви покажа какво се случва, когато се месите в живота ми.

Дотук с кротостта ми.

(Край)

— Това не звучи логично — казвам в телефона, докато крача из кабинета си. Отмествам поглед към часовника на стената, който показва почти полунощ, четвъртък вечер.

Полицай Глен Хол отговаря задъхано:

— Просто докладвам това, което се очаква от мен, госпожо. Поръчаха ми да се обадя незабавно в случай на възникнал битов пожар. След това диспечерът ни ме свърза с вас…

— Не. Разбирам. Правилно сте постъпили.

Полицай Хол е направил каквото му е било наредено. Разгърнахме правомощията си върху възможните райони, където нашият субект би ударил тази седмица — Детройт и Филаделфия, — с цел да бъдем уведомени незабавно при възникване на битов пожар. Бил е повикан за битов пожар и се е обадил веднага.

Бях убедена, че следващата спирка на субекта ще бъде във Филаделфия. Полицай Глен Хол обаче работи в полицейското управление в Алън Парк, Мичиган — предградие на Детройт.

Стискам основата на носа си.

— Колко казахте, че са жертвите?