Джеймс Паттерсон - Невидим

„Забележката обикновено жегва пропорционално на истината в нея“.

„Единственото, от което трябва да се боим, е самият страх“.

„Лъжата обикаля половината свят, докато истината успее да си обуе панталоните“.

„Хората са най-откровени при раждането и смъртта си“.

Да, да, точно така! Мисля, че моят цитат се вписва добре в тази компания.

Но тук не става въпрос за мен, скъпи слушатели. Става въпрос за вас. Какво мислите за моя перфекционизъм?

Достатъчно тогава. Тази вечер прекарах времето си с този изискан джентълмен, доктор Падманабан, и поднасям искрените си извинения, в случай че съм объркал произношението на името му. Но ако го попитате, предполагам, би ви отговорил, че това не е най-лошото, което му се е случило тази вечер.

А сега е време да си тръгвам. Преди да го направя, все пак бих искал да ви попитам дали ви звуча като затормозен човек. Разбира се, че не. Това е апогеят на моята игра и продължавам да се забавлявам. Какво ли си е въобразила онази Мери?

Ще си поговоря отново с вас утре. Вероятно трафикът по I-95 се е освободил, така че по-добре да потеглям по пътя си.

(Край)

— Съседите казват, че доктор Падманабан живеел сам — съобщава полицаят.

— Благодаря, полицай. Изчакайте моля. — Изключвам телефона и завъртам копчето на радиостанцията, за да се свържа с Букс. — Чуваш ли ме, Букс?

— Чувам те, Еми.

— Сценарий две — казвам. — Сценарий две. Обаждането дойде от Провидънс, Роуд Айлънд.

— Сценарий две, разбрано. Позвъни им.

Трийсет секунди по-късно двамата с Букс сме в конферентна връзка с началника на щатската полиция на Роуд Айлънд и началника на щатската полиция на Кънектикът, които бяха в готовност за обаждането ми.

— Работим по сценарий две, Роуд Айлънд и Кънектикът.

— Роуд Айлънд, разбрано — обявява началник Адам Върнън. — Хората ни са на позиции.

— Кънектикът, разбрано — включва се началник Ингрид Шуегъл. И нашите хора са на позиции.

— Предполагаемият маршрут е по I-95, нали? — задавам този въпрос само за да успокоя нервите си. Вече сме го обсъждали.

— Агент — обръща се към мен началник Върнън, като бърка званието ми. — Ако заподозреният се е отправил обратно към Средния запад, единственият възможен маршрут минава през Кънектикът, а единствената магистрала, по която има логика да поеме, е I-95. Границата е дълга сто и два километра и половина, но ако няма съмнения, че някой го чака, би било глупаво от негова страна да не поеме точно по I-95.

— Много добре — отвръщам. — Обаждането за пожар дойде преди четирийсет минути, а току-що получихме потвърждение, че това е пожарът, който очаквахме. На картата виждам, че местоположението му е северно от болница „Мириам“ в Провидънс, което означава, че ще трябва да пропътува сто километра до I-95, за да стигне до границата между Кънектикът и Роуд Айлънд.

— Дори и да е спечелил преднина — казва Върнън, — няма начин да е стигнал до границата. Въпреки това вече съм издал заповед, агент. Подкрепленията се събират в момента.

— Тук агент Букман. Излитам и би трябвало да стигна границата до петнайсет минути. Аз ще бъда водещият агент, но съвсем скоро още агента ще се присъединят към вас на земята. Да уточним основното: регистрационни номера на всички превозни средства с мъж, който макар и малко се доближава до описанието. Проверките да се сведат до минимум. Ако има нещо подозрително — каквото и да е, — вашите хора да се свържат директно с мен.

— Кънектикът, разбрано.

— Роуд Айлънд, разбрано — отвръща Върнън. — Ако се появи на пътя тази вечер, ще го заловим.

Сигналът от хеликоптера на ФБР достига до лаптопа ми с удивително качество. Погледът отвисоко показва междущатска магистрала I-95 и се движи на юг-югоизток от Роуд Айлънд към Норт Стонингтън, Кънектикът. Магистрала на две нива, с две платна в посока югозапад плюс аварийна лента.

На границата, точно под табелите ДОБРЕ ДОШЛИ В КЪНЕКТИКЪТ и НОРТ СТОНИНГТЪН, колите на щатската полиция са изградили блокада, като са се подредили перпендикулярно на платната за движение. Доколкото екранът ми позволява да видя, подкрепленията предхождат блокадата може би на повече от километър, или както изисква протоколът за блокада на пътищата.

Пътят е задръстен от колона коли. Полицаи и агенти от ФБР осветяват предните и задните седалки на колите с фенерчета на пропускателния пункт, а от време на време отварят багажниците и ги преглеждат или отклоняват някоя кола за подробно претърсване, проверяват регистрационния номер и записват идентификационния номер, отбелязан от вътрешната страна на предната врата. След като са освободени, колите трябва да извършат необичайна маневра покрай колоната от превозни средства, а след това да поемат по аварийната лента, преди да продължат към Кънектикът, без да се чувстват особено „добре дошли“ в щата на конституцията.