Джеймс Паттерсон - Невидим

Обръщам се към Софи. Това е нейна задача, да проверява електронната поща и всякакви други социални мрежи, които жертвата може да е ползвала и да са ни от помощ.

— Продължавам да търся — казва тя. — Но до момента не съм открила нищо.

— Щатската полиция в Роуд Айлънд, Кънектикът, Масачузетс и Ню Йорк е в готовност — уведомява ни Букс. — Е, кажете вие какво научихте?

Поглеждам набързо бележките си, обобщение от работата на няколко души от екипа ни.

— В деня на смъртта си Къртис Валънтайн е имал отбелязана среща в календара си в четири следобед с мъж на име Джо Суонсън от Лайл, Илинойс — казвам.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Субектът ни е използвал мъжкият вариант на името Джоел Суонсън, за да си уговори среща със следващия човек, когото възнамерява да убие, Къртис Валънтайн.

— Проследихме обаждане от мобилен телефон — с предплатена карта, разбира се, непроследим — от Лайл, Илинойс, до телефона в офиса на Къртис Валънтайн на двайсет и втори август. Това е денят, в който е убил Джоел Суонсън.

— Значи, е убил Джоел в Лайл и докато е бил там, е подготвил убийството за следващата седмица.

— Да. — Поглеждам бележките си. — Очевидно този Джо Суонсън е казал, че започва нов бизнес, но не уточнил какъв, и тъй като изгорял с последния уебдизайнер, искал да се срещне с Къртис очи в очи.

— Хитро — отговаря Букс. — Много хитро. Вероятно Къртис го е поканил в дома си, за да се изфука с техниката си. Ами Джоел Суонсън?

— Нищо — отвръщам. — Не е отбелязала по никакъв начин в компютъра си или, колкото и парадоксално да звучи, някъде другаде, че планира да се вижда с някого.

Букс не отговаря нищо. Не е трудно да се улови схемата. Субектът ни не изпитва никакво притеснение да се появи директно в дома на жена, но нещата с мъжете не стоят точно така. По всичко личи, че някак сам е проникнал в домовете на Джоел Суонсън и Нанси Маккинли, но си е уговорил среща с Къртис Валънтайн, така че да бъде поканен.

Така ли се е случило и с Марта? Дали е отворила вратата, убедена, че субектът ни е пътуващ търговец, човек, който моли да го упътят, или служител на електрическата компания? Тя би го направила. Марта би отворила вратата на случаен човек. Тя никога не мислеше за тъмната страна на нещата, само за хубавата.

— Добре — казва Букс. Поглежда надолу към часовника си. Минава четири часът по централно стандартно време, а в Кънектикът, където е Букс, е един час по-късно. Днес е събота, което означава, че ще има второ убийство, вторият пожар. О, само да можехме да се обърнем с предупреждение. Но какво бихме могли да кажем на хората? Имаме размазана снимка без име към нея, опасният район не е ясен, нямаме дори подробен модел на поведение. Хей, вие, всички, които живеете в североизточните Съединени щати, пазете се от бял мъж, среден на ръст — може да нахлуе в дома ви, да ви измъчва и да запали къщата ви.

— Изпратили сме бюлетин до местните юрисдикции в Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът и Ню Йорк да ни уведомяват незабавно за пожари от всякакъв произход в жилищни сгради — допълва Букс. — Ако имаме късмет, тази вечер ще получим информация за пожара по-малко от час, след като е възникнал.

— Ще бъдем в готовност тук — отвръщам, като се опитвам да възпирам надеждите си, но същевременно с пълното съзнание, че вече сме в играта, че тази вечер може да се случи развръзката, която очакваме.

Обръщам се към североизточната част на страната: определено владеете смяната на сезоните. Няма нищо по-великолепно от промяната в цвета на листата тук. Още е доста рано, тъй че ще трябва да се върна отново по същия път през октомври, за да се насладя на есента в пълния ѝ блясък, но можете да гледате на началото ѝ като на жена, навършваща пълнолетие, така загадъчна и обещаваща, толкова жизнена и пълна с енергия. Извиква пролетта у мъжете, не е ли така?

Е, понякога изпадам в подобни настроения след края на сеанса, леко сантиментални, и трябва да призная, чувствам замаяност, дори еуфория. Има толкова много за обичане в това, което правя, особено в начина, по който го правя напоследък. Виждате ли същото като мен в красотата му? В истинската му същност?

Има една стара приказка, според която хората са най-откровени при раждането и смъртта си. Знаете ли чие е това твърдение? Мое! Може би очаквахте да кажа, че го е казал Робърт Фрост или Филип Рот, но честно, аз бях. Четете известни сентенции в интернет или в книга с цитати и си казвате: „Ех, ще ми се поне под един от тях да седеше моето име“. Уил Роджърс има поне десет. Уинстън Чърчил — десетки, както и голяма част от прочутите ни президенти. Аз имам само един, нищо повече, само едно-единствено изказване за истината, но толкова проницателно, че да остане у вас завинаги.