Роберт Гэлбрейт - В служба на злото

Докато ядеше втория си сандвич също тъй бързо като първия, се залови да съставя списък.

1) Пиши на Карвър.

Това, от една страна, бе още един реверанс към собствената му съвест, и от друга – онова, което обобщаваше с термина „покриване на задника“. Съмняваше се, че имейл би стигнал до Карвър, чийто директен адрес нямаше, при това цунами от сведения, изливащо се в момента в Скотланд Ярд. Хората бяха културно обусловени да приемат сериозно хартията и мастилото, особено след като трябваше да се разпишат при получаването: старомодно препоръчано писмо със сигурност щеше да се озове на бюрото на Карвър. Така Страйк щеше да остави диря, също както бе сторил убиецът, и да покаже ясно, че е опитал всякакъв възможен начин да съобщи на Карвър как може да бъде спрян Изкормвача. Щеше да е от полза, когато всички се озовяха в съда, а Страйк не се съмняваше, че това ще се случи, независимо дали планът, формулиран по време на сутрешната му разходка из спящия Ковънт Гардън, щеше да постигне успех.

2) Газова бутилка (пропан?).

3) Светлоотразително яке.

4) Жена – коя?

Той направи пауза и заспори със себе си, вгледан намръщено в листа. След дълго мислене написа неохотно:

5) Пищяла.

Това означаваше, че следващата му точка трябваше да гласи:

6) 500 лири (откъде?).

И накрая след още минута размисъл:

Червена шапка преди целувката...

Blue Öyster Cult , „Преди целувката“.

7) Обява за заместник на Робин.

Sole survivor, cursed with second sight,

Haunted savior, cried into the night.

Blue Öyster Cult, ‘Sole Survivor’

Единствен оцелял, прокълнат пророк, / с бреме на спасител плаче в мрак дълбок.

Блу Ойстър Кълт, „Единствен оцелял“ – Б. пр.

Изминаха четири дни. Вцепенена от шок и страдание, Робин отначало се надяваше и дори вярваше, че Страйк ще й се обади, че ще се разкае за казаното, че ще осъзнае каква грешка е допуснал. Линда си бе тръгнала, като докрай бе проявявала доброта и подкрепа, ала Робин подозираше, че тайно е доволна, задето дъщеря й вече няма нищо общо с детектива.

Матю бе показал огромно съчувствие към съкрушената си годеница. Каза, че Страйк сам не е осъзнавал късмета си с нея. Изброи всички неща, които тя бе правила за детектива, като на първо място постави смехотворно малката заплата при нечовешко работно време. Напомни на Робин, че статутът й на партньор в агенцията е бил напълно илюзорен и сумира всички доказателства за липсата на уважение у Страйк към нея: отсъствие на договор за партньорство, неплащане на извънредния труд, фактът, че все тя е била тази, длъжна да прави чай и да тича за сандвичи.

Седмица по-рано Робин би защитавала Страйк по всички изброени обвинения. Щеше да се обоснове, че естеството на работата изисква продължително работно време, че не е моментът да се иска повишение на заплатата, когато бизнесът се бори за оцеляването си, че Страйк също толкова често й поднасяше чай, колкото тя на него. Би могла да добави, че макар и притеснен финансово, той бе похарчил пари за обучението й в наблюдение и контранаблюдение, че би било неразумно да се очаква от него като старши партньор, единствен инвеститор и основател на агенцията да я постави юридически съвсем наравно със себе си.

Ала тя не каза никое от тези неща, защото последните две думи, изречени от Страйк, я съпътстваха всеки ден като звука на сърцето й: „грубо провинение“. Споменът за изражението на Страйк в този последен момент й помагаше да се преструва, че вижда ситуацията също като Матю, че водещата й емоция е гняв, че работата, която бе означавала всичко за нея, лесно може да бъде заменена с друга, че Страйк не притежава почтеност и чувство за морал, след като не оценява по значимост безопасността на Ейнджъл пред всякакви други съображения. Робин нямаше нито волята, нито енергията да изтъкне, че по този последен пункт Матю се бе провалил тотално, защото отначало й беше много ядосан, като разбра, че е отишла в къщата на Брокбанк.

Дните минаваха без никакъв контакт от страна на Страйк и тя чувстваше безсловесния натиск на годеника си да се преструва, че предстоящата им сватба в събота не само компенсира уволнението й, а ангажира всичките й мисли. Нуждата да имитира възбуда в негово присъствие доведе дотам, че Робин чувстваше облекчение, докато Матю беше на работа и тя оставаше сама у дома. Всяка вечер преди връщането му изчистваше браузъра на лаптопа си от всички предприети търсения, за да не види той, че тя непрестанно издирва новини за Шакълуелския изкормвач и – със същата сила – рови из Гугъл за Страйк.