Роберт Гэлбрейт - В служба на злото

Изправи се, взе ключовете си и излезе от апартамента, още облечен в италианския костюм, с който беше задрямал. Слънцето изгряваше, когато пое по Чаринг Крос Роуд. Утрото караше всичко да изглежда прашно и чупливо със сивата си светлина, изпълнена с бледи сенки. Купи си цигари от магазин в Ковънт Гардън и продължи да крачи, докато пушеше и мислеше.

След два часа, прекарани в ходене по улиците, Страйк стигна до решение за следващия си ход. На връщане към офиса си видя келнерка в черна рокля да отключва вратите на „Кафе Верняно“ на Чаринг Крос Роуд, усети колко е гладен и влезе вътре.

В малкото заведение миришеше на топло дърво и еспресо. Страйк се отпусна с благодарност на твърд дъбов стол и внезапно осъзна с неудобство, че през последните часове беше пушил непрестанно, спал беше с горните си дрехи, беше ял стек и пил червено вино, без да си измие зъбите. Мъжът в отражението до него изглеждаше омачкан и нечист. Постара се да не дава шанс на младата келнерка да подуши дъха му, докато поръчваше панини с шунка и сирене, бутилка вода и двойно еспресо.

Кафемашината с меден купол отгоре, поставена върху барплота, засвистя оживяла, а Страйк се унесе в мислите си, дирещ в съвестта си откровен отговор на смущаващ въпрос.

Беше ли той по-добър от Карвър? Дали замисляше крайно рискован и опасен курс на действие, защото вярваше, че това е единственият начин да спре убиеца? Или беше склонен на този вариант с висок залог, защото знаеше, че ако го осъществи – ако тъкмо той залови и изобличи убиеца – това ще заличи вредите, нанесени на репутацията и бизнеса му, и ще му върне славата на човек, успяващ там, където полицията се проваля? Накратко, необходимост или его го тласкаха към мярка, която мнозина биха определили като глупава и безразсъдна?

Келнерката постави пред него сандвича и кафето и Страйк започна да се храни с отнесения поглед на човек, неусещащ вкуса на онова, което дъвче.

Това бе най-широко оповестената серия от престъпления, с която Страйк се бе сблъсквал някога: полицията би трябвало вече да е затрупана с информация и следи и те всички трябваше да бъдат обработени, но никоя (Страйк бе готов да се обзаложи) нямаше да ги отведе до хитрия и успяващ в плановете си убиец.

Още оставаше отворен вариантът да се помъчи да осъществи контакт с началниците на Карвър. Но в момента до такава степен не беше любимец на полицията, че надали би се добрал до среща с някой от големите шефове, който, естествено, най-нап­ред дължеше лоялност на своите хора. При опит да заобиколи Карвър още повече щеше да засили впечатлението, че се опитва да саботира водещия разследването.

Нещо повече, Страйк не разполагаше с доказателство, а само с теория къде е доказателството. Вярно, съществуваше нищожен шанс някой в централното управление на полицията да приеме достатъчно на сериозно Страйк и да тръгне да търси онова, което той гарантира, че ще бъде открито, но детективът се боеше, че забавянето може да струва още един човешки живот.

Установи с изненада, че е изял панинито си. Все още много гладен, си поръча второ.

„Не – помисли си с внезапна решителност, – по този начин трябва да стане.“

Кръвожадният звяр трябваше да бъде спрян възможно най-скоро. Беше време да излезе за пръв път едни гърди пред него. И все пак в реверанс към съвестта си, като доказателство пред себе си, че е мотивиран преди всичко от залавянето на убиец, а не толкова от желание за личен успех, Страйк извади отново мобилния си телефон и се обади на детектив инспектор Ричард Анстис, най-стария му познат в полицията. Напоследък Страйк не беше в най-прекрасни отношения с Анстис, но искаше да е чист пред себе си, че е сторил всичко възможно да даде шанс на полицията да свърши тази работа.

След дълга пауза в ухото му прозвуча сигнал като от звънене в чужбина. Никой не вдигна. Анстис беше във ваканция. Страйк се поколеба дали да остави съобщение на гласовата му поща, но се отказа. В момента Анстис не можеше да предприеме нищо, само щеше да му развали почивката, а Страйк познаваше жена му и трите им деца и добре знаеше, че той има голяма нужда от почивка.

Затвори и разсеяно прегледа последните обаждания в телефона си. Карвър не беше оставил номера си. Няколко реда по-надолу беше името на Робин. При вида му умореният и отчаян Страйк усети сърцето му да се свива болезнено, защото едновременно й беше бесен и копнееше да говори с нея. Решително остави телефона на масата, бръкна във вътрешния си джоб и извади от там химикалка и бележник.