Матю Райли - Четирите легендарни царства

Гурката се преметна през бордюра и увисна на ръба му.

Златният минотавър и партньорът му обаче нямаха наблизо ниша, в която да се скрият, и видяха заплахата твърде късно, за да предприемат каквото и да било.

Желязната топка ги връхлетя .

Два от жестоките шипове пронизаха минотавъра, топката го премаза, после прониза партньора му и след това двамата, заедно с топката, паднаха в бездната.

Джак чу крясъците и вдигна поглед.

След като пропълзяха по страничната стена на кулата, двамата със Скай Монстър вече бързаха по моста към главната площадка.

Зад тях ордата минотаври се тълпеше пред портата. Някои опитваха да вдигнат преградната решетка, други — да заобиколят кулата, както бяха направили Джак и Скай Монстър.

Така или иначе, разярената орда скоро щеше да се втурне по моста.

Джак чу писъци, обърна се сепнато и видя двата оковани един за друг минотавъра и топката да падат от кулата.

Летяха цели стотина метра, преди да се ударят в скалистия скат в основата на кулата и да полетят в незнайно колко дълбоката пропаст под него.

Джак вдигна очи и видя двама бойци да се изкачват по кръстосващите се пътеки.

Видя Бригам от САС да наближава първи върха, следван отблизо от Гурката — и двамата ловко избягваха търкалящите се надолу железни топки, които помитаха всичко по пътя си.

Няколко бойци се изкачваха по пътеките в подножието на кулата, доста назад. Други изобщо не си дадоха труд да продължават нагоре — видяха, че Бригам и Гурката са много близо до финала, и се насочиха към Пътя на страхливците, за да компенсират поне донякъде загубата си.

От моста, на който беше Джак, нагоре по скалистия наклон се изкачваше извита пътека, която се събираше с една от пътеките по самата кула — това означаваше, че някое от търкалящите се надолу железни кълба ще дойде до мястото, на което бяха със Скай Монстър.

Когато стигнаха до началото на изкачващата се нагоре пътека, видяха една от железните топки спряла в края на дългото си търкаляне надолу.

Джак я огледа.

Изглеждаше зловещо — двуметрово желязно кълбо, от което стърчаха множество нажежени до червено шипове, както и няколко извити остриета.

Сега, спряла, изглеждаше странно красива — желязото беше изковано в живо изображение — муцуните на озъбени глигани.

Всъщност смъртоносните шипове бяха оформени като бивни.

— Ау! — изпъшка Джак.

Скай Монстър също гледаше стъписано.

— Ето заради такива неща обикновено си стоя в самолета.

Страховит рев накара и двамата да се обърнат.

Минотаврите бяха успели да вдигнат решетката на портата и сега нахлуваха през нея и тичаха по моста към тях.

— Хайде! — каза Джак. — Трябва да се махнем от тази скала. Не бива да останем последни тук.

Тръгнаха нагоре по пътеката.

Високо над тях майор Грегъри Бригам стигна до върха.

След като избегна още няколко железни топки и мина покрай един от четирите отвора, от които те излизаха, Бригам стигна целта само няколко метра преди Гурката.

Под одобрителните възгласи на зрителите от царствената ложа Бригам изкачи широките каменни стъпала, под които имаше вентилационни отвори, и стигна до самия връх на огромната конструкция…

… където беше златната сфера, поставена на олтар.

От платформата, на която беше олтарът, до ложата на зрителите минаваше мост, окачен на въжета.

Бригам не загуби и секунда. Грабна сферата, стисна я като футболна топка и хукна по моста.

След кратък бяг над бездната стъпи на платформата задъхан и зачервен под аплодисментите и одобрителните викове на аристократичната публика.

Когато обаче стъпи на каменната настилка от другата страна на моста, кракът му задейства механизъм, който веднага започна да прибира моста телескопично. Гурката остана на кулата, от другата страна.

Вахерон се обърна към царствените особи:

— Господа и дами, имаме победител! Както вече казах, само той ще напусне арената по този специален мост. На всички останали бойци трябва да бъде напомнено колко недостойни са в действителност. Те ще трябва да излязат през Пътя на страхливците.

В този момент, задействан по същия начин, в горния край на кулата оживя втори кошмарен механизъм.

Свръхнагорещен втечнен камък започна да бълва от отворите в стъпалата към олтара. Гъста сива лепкава маса, в която просветваха нажежени въглени и която напомняше вулканична лава.

Гурката се обърна и хукна надолу.

Сивата маса се стичаше бавно като лава от кратер на вулкан едновременно по четирите пресичащи се пътеки, надолу към бойците, които бяха опитали да изкачат кулата, и към равната горна част на колоната.