Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Мръсници! — изръмжа Джак.

Със Скай Монстър вече бяха последни в това състезание на живот и смърт, а сега се оказваше, че са попаднали в капан още на първата площадка.

— Насам! — Джак дръпна Скай Монстър към лявата кула на сводестата порта.

Беше от грубо издялан камък, което означаваше, че има на какво да се задържат, ако пропълзят по колоната отвън.

Скай Монстър погледна надолу към дълбоката стотици метри отвесна пропаст.

— Джак…

— Не гледай надолу! Вкопчвай се в стената и действай! Веднага! — нареди Джак и погледна отчаяно назад.

Горе, в царската ложа, мосю Вахерон каза:

— Дами и господа, позволете да насоча вниманието ви към кулата на портала. Петият воин и партньорът му се опитват да се придвижат покрай портата.

Царствената публика насочи вниманието си натам.

Седналата сред гостите Лили вече бе видяла какво се случва и продължаваше да наблюдава, изпълнена с тревога.

Скай Монстър протегна ръка към една вдлъбнатина в зидарията на кулата и стъпи под нея зад ъгъла над бездънната бездна. Джак, дръпнат от белезниците, го последва.

Започнаха да се придвижват, вкопчени в стената на кулата.

— Мини по-нататък! По-нататък! — настоя Джак. — После започни да се движиш…

Скай Монстър мина на около метър и половина по-нататък по стената, но в този миг един минотавър, без да мисли за собствената си безопасност, скочи от ръба и вкопчи косматите си ръце в краката на Джак.

Резултатът беше моментален.

Пръстите на Джак изпуснаха опората и той се хлъзна надолу.

Зрителите в ложата ахнаха.

Лили закри устата си с длан.

Джак падна от стената.

Лявата му китка, окована за дясната на Скай Монстър, я дръпна от стената и за миг Джак си помисли, че това е краят — че със Скай Монстър ще полетят в бездната и това ще е краят…

Но падането внезапно спря.

Скай Монстър някак бе успял да се задържи.

Стиснал зъби, с изкривено от усилието брадато лице, Скай Монстър висеше на стената само на лявата си ръка и удържаше своята тежест, тежестта на Джак — и на минотавъра!

Джак почувства прилив на енергия.

— Невероятен си, Монстър! — извика и изрита минотавъра — един, два, три пъти — докато той не пусна крака му и не полетя в бездната миг преди Скай Монстър да се изпусне. Джак бързо се улови за стената и се изкатери малко нагоре, за да даде възможност на партньора си да се улови по-добре и да си поеме дъх.

Двамата останаха така за момент, на съвсем малко разстояние от ръба на колоната, на която се бе събрала група гневни минотаври.

— Благодаря, приятел — каза Джак. — Определено не съжалявам, че не взех по-лек партньор от теб. Нямаше да се справи с това . Хайде, трябва да пропълзим по това чудо и да приключваме.

Джак и Скай Монстър започнаха бавно да се придвижват по стената на колоната.

В същото време, далече над тях и напред, майор Грегъри Бригам от САС тичаше без партньор, който да го бави, и вече се изкачваше по кръстосващите се пътеки около кръглата кула на главната площадка.

Малко след него тичаха златният минотавър и Гурката.

Вахерон ги посочи на аристократичната публика.

— Господа и дами, водачите приближават върха на кулата. Те обаче трябва да внимават, защото тази кула има своя собствена отбрана.

Грег Бригам дишаше тежко — не му достигаше въздух. Изкачването беше жестоко.

Чу зад себе си сумтене, обърна се и видя златния минотавър и Гурката да се изкачват по пътеката недалеч зад него.

Скъсяваха дистанцията.

Пътеката, по която тичаше майор Бригам, не беше за хора със слаби сърца — бе вкопана в стената на огромната цилиндрична кула и беше широка колкото да мине само един човек.

През равни интервали в стената покрай пътеката бяха вдълбани ниши, а външната ѝ страна, над главоломната пропаст, беше ограничена от трийсетсантиметров бордюр…

Изведнъж Бригам чу бумтене високо горе и се вмъкна в най-близката ниша… секунда преди огромна желязна топка с шипове, която заемаше цялата широчина на пътеката, да се появи иззад извивката.

Топката изглеждаше зловещо — с множество нажежени до червено железни шипове, които губеха очертанията си поради бързото движение. И идеално се побираше между стената и външния бордюр, така че да не може да изпадне от пътеката. Търкаляше се неумолимо надолу.

Бригам притисна гръб към дъното на нишата и дори прибра корема си, докато топката мине — толкова близо, че той усети горещината ѝ; шиповете минаха буквално край носа му.