Матю Райли - Четирите легендарни царства

Йоланте го погледна изпитателно.

— В момента е достатъчно да знаеш само едно — думата на Хадес е закон. Не допускай грешки. Той носи огромно бреме. С короната му идва и свещеният дълг да бъде домакин на Игрите без страх и предпочитания. Ако бойците не придобият всички сфери, големият храм няма да изпрати сигнала до Хидра. Тогава Хидра ще връхлети върху нашата галактика и Земята ще бъде унищожена.

Джак мълчеше и гледаше Йоланте съсредоточено.

— Това не е всичко — каза след малко.

— Какво имаш предвид? — попита Йоланте.

— Защо просто не сложат деветте сфери на местата им, и толкова? Защо трябва да се устройват такива сложни игри?

— Както казах, планината е построена от цивилизация, която е била много по-напреднала от нашата. Планината е създадена заради Големите игри. Както Звездната камера се отвори в уреченото време, така и златните сфери изпълняват определена, предварително зададена функция. Всяка кварцова сфера пулсира с определена енергия, както и скъпоценните камъни, имплантирани във врата на всеки от бойците, защото са от някакъв незнаен минерал. След като всяка сфера бъде спечелена при съответното изпитание — когато от постамента я поеме боец с имплантиран скъпоценен камък — сферата някак знае , че е спечелена в съответствие с древния ритуал. Не можем да лъжем, Джак. Не можем да измамим древните.

— Добре, нека се изразя по друг начин, Йоланте — каза Джак. — Какво печелиш ти от всичко това? Царството ти? Не си ме отвлякла, за да участвам в това нещо, само заради някакъв благороден дълг да спасиш света. Познавам те. Ти не действаш по този начин.

Йоланте кимна замислено.

— Игрите са тест за достойнството на човечеството, да, но те имат и друга цел. Владетелят, който покровителства победилия боец, печели най-ценната награда.

— И тя е?

— Нещо, което не е нужно да знаеш в момента — отговори Йоланте. — Основната ти грижа е да останеш жив.

Джак не продължи да настоява. Имаше други въпроси, на които само Йоланте можеше да отговори.

— Минотаврите… Не са съвсем хора. Какви са?

— Те са субхуманна форма — отговори Йоланте. — Високоразвит примат, който не е достигнал нивото на homo sapiens. Наричай ги неандерталци, ако искаш. Антрополозите отдавна твърдят, че неандерталците не са били унищожени изцяло от homo sapiens. Те са се кръстосали с нас и са сред нас в градовете ни. Тези тук обаче са чисти неандерталци — плиткоумни зверове, които стават само за физически труд. И за жертви в битки. Цар Хадес разполага с хиляди такива. Под негово ръководство те поддържат това величествено място в ред.

— Значи са негови роби?

— Армия от роби, да.

— Още един въпрос — добави Джак. — Защо аз?

— О… този е лесен. Всеки боец тук се е готвил усилено за Игрите. Някои се готвят за тях през целия си разумен живот.

Тя кимна и посочи през три клетки вдясно.

— Другите бойци, които представляват Земното царство, са майор Бригам от специалните части САС на Нейно величество и двама бразилци, също командоси, но от специалните части на Бразилия. Майор Бригам се готви за това от години. Бразилците също. Бяха ни осигурени от нашите съветници от католическата църква. Макар че Бразилия е в Южна Америка и формално е част от Морското царство, там живее най-голямото католическо население на света и при нашите сериозни католически контакти успяхме да осигурим да се сражават за нас. Нашите бразилци са силно вярващи католици. Но са и много кръвожадни. Моят цар реши, че ще е много забавно да се състезава с Морския цар с бойци от неговата територия. Имат личен облог за всичко това…

— Пак питам. Защо аз? — прекъсна я Джак рязко.

Йоланте сви рамене.

— Четвъртият ни боец беше убит по време на тренировка и ни беше нужен способен боец, който да заеме мястото му. Кой би се справил по-добре от теб?

— И решихте да ме отвлечете, а семейството и приятелите ми да станат заложници, докато се състезавам в поредица смъртни схватки от ваше име?

— Какво значение има?

— Съгласен съм с Лили — каза Джак. — Ти си кучка.

— Ах-ах! — избумтя гърлен глас някъде отблизо. — Това е наистина грубо.

До Йоланте се появи мъж.

Владетелят Хадес.

Хадес застана пред клетката на Джак.

— Значи ти си Петият воин. — Огледа го. — Странно. Мислех, че ще си по-… внушителен.

Джак също огледа Хадес.

— Странно. Мислех си същото за теб, предвид че си владетел на Долния свят и така нататък.

Това беше лъжа.

Защото Хадес наистина беше олицетворение на внушителността.