Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Джак… — Мечо Пух хукна напред и почна да претърсва стаите. Никой в базата не бе останал жив.

Откриха тялото на генерал Ерик Ейбрахамсън, паднал по гръб с отворени очи, в нещо като командна зала. Претърсиха и останалата част от сградата.

Нито следа от Джак, Лили, Алби или Скай Монстър. Мечо Пух и Стреч се спогледаха.

— Защо са избили всички, а са взели Джак и екипа му? — зачуди се Стреч.

Мечо Пух огледа странно изглеждащите помещения на пустата окървавена база.

— Джак Уест младши не излиза често от дома си. Може това да е била целта им — отбеляза той. — Да отвлекат Джак. Научили са, че ще дойде тук, и са заложили капан. Всички останали са чисто и просто съпътстващи жертви.

Стреч подуши въздуха… и се намръщи.

— Мирише на хлороксифам.

— Какво е това?

— Бързодействащ нервнопаралитичен газ. Не е смъртоносен. Вероятно са го пуснали през климатичната система.

— Кой го използва? — попита Мечо Пух.

— Предимно западните антитерористични подразделения — отвърна Стреч. — Британските САС са го прилагали в ситуации със заложници. Ако терористи превземат посолство или театър, пускат този газ през вентилационните системи, за да неутрализират лошите, без заложниците да пострадат.

Мечо Пух тръгна по коридора.

— Да се надяваме, че Джак е бил в съзнание достатъчно дълго, за да ни остави съобщение.

Влезе в кухнята на базата и огледа съборения на пода хладилник.

Това беше резервен протокол за действие, до който прибягваха винаги при непредвидени ситуации.

Ако някой от екипа на Джак някъде се сблъскаше с неприятности, трябваше да намери кухнята — тъй като почти навсякъде има кухня — и да остави там съобщение върху нещо, което се намира в повечето кухни — бутилка или кутия мляко.

Мечо Пух извади кутия мляко от съборения хладилник и изсипа съдържанието ѝ.

От кутията се изля мляко…

… и изпадна нещо. Чаена лъжичка.

Издрънча в мивката.

— Добра работа, Джак! — каза Мечо Пух, взе лъжичката и я огледа.

Върху нея с черен маркер бе нарисувано нещо:

— Какво е това? — попита Мечо Пух.

— Нямам представа — отвърна Стреч. — Ами ММ? Дали Джак не е имал предвид…?

— О, боже, да!

Стреч вдигна очи от лъжичката и погледна Мечо Пух.

— Вероятно е загазил сериозно. ММ. Мейбъл Мериуедър. Тази изключителна жена, известна някога като Мейбъл Уест . Джак иска да намерим майка му.

Мечо Пух и Стреч хукнаха към самолета.

Не искаха да са в базата, когато пристигнат властите. Това би означавало часове, може би дни обяснения. Ако искаха да помогнат на Джак, трябваше да се махнат от това място веднага.

Докато тичаше, Стреч извади мобилния си телефон.

— Ще се обадя на Зоуи. Тя е в Пасифика. Проучва някаква находка с близнаците.

Позвъняването веднага беше препратено към гласова поща.

— По дяволите! — изруга Стреч. — Телефонът е изключен или е извън обхват.

— Може да е под водата — каза Мечо Пух. — Ще опитаме пак по-късно.

В този момент, докато бягаше по асфалта на пистата, Пух забеляза нещо от едната страна — три диви кучета, или динго, както ги наричат австралийците.

Кучетата се движеха дебнешком и се приближаваха към нещо на земята.

Мечо Пух спря и тръгна към тях да разбере какво дебнат.

И го видя. Малък прашен облак на земята, към който се приближаваха бавно.

Беше птица. Ранена птица.

Едното ѝ крило пърхаше отпуснато и вдигаше прахоляк. Мечо Пух се приближи… и когато позна птицата се обърна и се разкрещя, за да прогони кучетата.

Клекна.

Беше Хор, соколът на Джак.

Ранената птица лежеше на една страна в засъхваща локва кръв и едва чуто грачеше. Мечо Пух видя рана от куршум на лявото крило.

— Да, да… — каза той и вдигна Хор. — Ще те оправим.

Отнесе сокола до самолета, качи се и затвори вратата. Стреч запали двигателите.

Машината се издигна в небето и остави зад себе си кървавото местопрестъпление, в каквото се бе превърнала секретната база Пайн Гап.

Имаше и други релефи, включително един на четирима царе на тронове, един до друг, край които имаше петима изправени воини…

ИМЕ: ДЕПОН, ТЕНЗИН

ВЪЗРАСТ: 22

ШАНС ДА ПОБЕДИ: 3

ПРЕДСТАВЛЯВА: НЕБЕ