Дэн Симмонс - Замръзване

— Не искаш да ме убиваш тази вечер — каза Анджелина.

— Така ли?

— Не. Имаме нужда един от друг.

Курц помълча още известно време. Най-накрая нареди:

— Изгаси двигателя и слизай.

Жената изпълни нареждането. Той посочи далечния край на дока, където бяха контейнерите за боклук. Накара я да отиде в края на асфалта. Обувките ѝ „Бали“ оставяха малки следи в снега.

— Спри там.

Анджелина се обърна към него.

— Не се изразих правилно. Знаеш, че говоря глупости. Нямаме нужда един от друг. Само аз имам нужда от теб — искам да те използвам. А Джо Курц не е човек, който обича да го използват.

Мъжът изви ръката си, която държеше близо до тялото, и насочи пистолета от нивото на кръста си.

— Не в лицето, моля — каза Анджелина.

Трафикът по магистралата вдясно от тях се чуваше, но не се виждаше.

— Защо? — попита Курц. — Защо ме подмами по такъв начин и се срещна с мен без подкрепление? Какво очакваше?

— Да си по-глупав.

— Съжалявам, че те разочаровах.

— Досега не си, Курц. Всичко до този момент беше много забавно. Навярно Едрокалибрения Редхоук ще отмъсти за мен.

— Съмнявам се.

— Може би си прав. Но брат ми ще го направи.

— Възможно е.

Два камиона прелетяха по магистралата и хвърлиха киша в конусите от жълта светлина там. Курц не отмести поглед.

— Разгадах повечето неща — каза той. — Как смяташе да ме използваш срещу Малкия Скаг и Гонзага. Но защо мен? Планираш да станеш дон — дори да не получиш титлата, ще поемеш командването — от толкова дълго време, че не разбирам защо не възложи тази работа на свои доверени хора?

— Става ми студено — оплака се Анджелина. — Може ли да се върнем в колата ти?

— Не.

— Ще си вдигна ръцете, за да се поразтрия малко, става ли?

Курц не отговори.

Анджелина набързо масажира раменете си през тънкото яке.

— Имах повече от шест години за кроене на планове, но кървавата баня от миналия ноември, в която самият ти участва, ги опропасти. Така или иначе смятах да действам сега, но изведнъж се оказа, че баща ми е мъртъв, че онази курва сестра ми е мъртва и че дори корумпираният ни съветник Ленард Майлс е мъртъв. Стиви ми обясни как ти си нагласил всичко, като си наел Датчанина. Отмъстил си си за нещо, което баща ми ти бил сторил.

Курц не отговори.

— Знам, че не е истина — продължи Анджелина, като говореше бавно и ясно. — Стиви е организирал удара, като е взел пари назаем от Гонзага, за да го финансира. Но ти си му помогнал със сделката с Датчанина, Курц. Бил си част от всичко.

— Бях просто посредник — отвърна той.

— Като Джони Норс — ухили се жената. — Бил си невинен. Просто посредник. Надявам се да свършиш в Деветия кръг на ада, също като Норс.

Мъжът зачака.

— Шест години, Курц. Знаеш ли колко много са шест години, когато… чакаш, планираш? Омъжих се за двама мъже, за да стигна до правилната позиция, за да придобия необходимите власт и познания. Всичко това се оказа напразно. При завръщането си тук заварих хаос и всичките ми планове отидоха по дяволите.

От магистралата се носеше червено-синьо сияние от буркан на полицейска кола, но тя бързаше за някъде другаде. Никой от двама им не се обърна към нея.

— Стиви продаде малкото останало от фамилията ни на Емилио Гонзага — каза Анджелина. — Трябваше да го направи.

— Гонзага държи съдиите и комисията, която решава кой ще излезе предсрочно — съгласи се Курц. — Но защо просто не изчака Скаг да излезе от панделата? Двамата щяхте да пренапишете сценария и да изиграете твоята игра по-късно, когато ти се довереше.

— Стиви ще е мъртъв до есента — обясни Анджелина и се разсмя леко. — Да не мислиш, че Гонзага ще оставят наследника на Фарино да се разхожда наоколо? Тогава Емилио ще управлява двете фамилии. Той няма нужда от Стивън Фарино.

— Или от теб?

— Нуждае се от мен като негова курва.

— Нелоша позиция, от която да започнеш да кроиш планове.

Анджелина Фарино Ферара направи една малка крачка напред, сякаш имаше намерение да го зашлеви. Усети се какво възнамеряваше да стори и се спря.

— Знаеш ли защо отидох в Сицилия и в Ботуша като цяло?

— Заради внезапен интерес към ренесансовото изкуство?

— Емилио Гонзага ме изнасили преди седем години — отвърна с равен и непоколебим глас Анджелина. — Баща ми знаеше за това. Стиви знаеше за това. Вместо да кастрират този шибаняк с клещи, решиха да ме отпратят. Бях бременна. Бях на двадесет и пет години и бременна с извънбрачното дете на Емилио Гонзага. Татко искаше да родя детето. Искаше да държи коз в ръката си при едно евентуално сливане. Затова отидох в Сицилия. Омъжих се за един дон идиот, който беше семеен приятел.