Дэн Симмонс - Замръзване

Анджелина си спомняше един от мачовете преди много години, когато беше млада, на които наистина се беше насладила. Той беше плейоф за купа „Стенли“ и се игра в стария Колизей. Сезонът беше продължил до по-късно от обикновено, до края на май. Температурата беше към тридесет и два градуса, когато мачът започна. Ледът се топеше и създаваше гъста мъгла, която разбуди ятото прилепи, обитаващи дървените греди на древния Колизей от години. Анджелина си спомни ругатните на баща си, когато мъглата стана толкова гъста, че дори седящите на скъпите места не можеха да видят почти нищо от играта, а само чуваха стонове, викове и псувни от пързалката, докато играчите се блъскаха и се бореха в мъглата, а прилепите се шмугваха и изникваха от нея, спускаха се към седалките и караха жените да пищят, а мъжете да недоволстват звучно.

На Анджелина този мач много ѝ беше харесал.

Сега, докато треньори, медици и ядосани съотборници на кънки се скупчваха около падналия Наслунд, тя тръгна към женската тоалетна.

Момчетата, Марко и Лео, я последваха, като присвиха подозрително очи към публиката. Анджелина знаеше, че тези двамата бяха добри бодигардове и опитни убийци — поне Марко изглеждаше такъв — но също така бяха избрани от Стиви и основният им приоритет беше да му докладват всичките ѝ действия и поведение. Тя беше чувала за много известни личности, убити от собствените си телохранители изменници — пример за такъв случай беше друга жена, а именно индийският министър-председател Индира Ганди. Анджелина нямаше намерение да свърши по този начин.

Тя стигна до женската тоалетна. Марко и Лео имаха намерение да влязат с нея.

— О, за бога — ядоса се Анджелина. — Никой не ме причаква в кенефа. Вървете да вземете бира, солети и хотдог. Три хотдога. — Марко кимна на Лео да се заеме със задачата, но самият той нямаше намерение да се отделя от женската тоалетна. — Отиди да му помогнеш с носенето.

Марко се намръщи, но последва колегата си до будката за храна и напитки. Анджелина влезе в пълната тоалетна, не видя Джо Курц наоколо и бързо излезе навън в коридора.

Бившият частен детектив се беше облегнал на стената до разклонението за един страничен коридор. Тя отиде при него.

Курц държеше дясната си ръка в джоба на късото си палто и ѝ кимна да се поразходят в тесния сервизен коридор.

— Това в джоба ти пистолет ли е — започна Анджелина, — или се радваш да ме…

— Пистолет е. — Курц ѝ кимна да отвори една врата с надпис „СЛУЖЕБЕН ВХОД“ в края на коридора.

Анджелина си пое глътка въздух и влезе през вратата, като забеляза, че на ключалката е залепено тиксо, за да не се заключва. Едно метално стълбище водеше надолу към претъпкано с бойлери, тръби и клапани помещение, което обслужваше пързалката горе. Курц посочи една от тесните пътеки между машинарията и жената тръгна по нея. На половината път един чернокож мъж погледна през прозореца на кабинета си, кимна на Джо и се върна обратно към работата си.

— Твой приятел? — попита Анджелина.

— Приятел на Бен Франклин 8 8 Образът на Бен Франклин е на банкнотата от 100 долара. — отвърна той. — Насам. — Друго дълго, метално стълбище водеше до една странична врата.

Излязоха в тъмния край на паркинга зад огромните вентилатори на климатичната система.

— Застани до стената — нареди Курц, който беше извадил своя полуавтоматичен .40-калибров пистолет и го държеше, без да трепне.

— О, за бога… — ядоса се Анджелина.

Курц много бързо я завъртя и я блъсна към стената, като не ѝ остави никакъв друг избор, освен да вдигне ръце, за да не си удари главата. Той раздалечи краката ѝ, а тя благодари на Господ, че беше заменила роклята, с която беше отишла при Гонзага по-рано през деня, с памучни панталони.

Курц отново я обискира бързо, ефективно и безпристрастно, ако това опипване на гърди, задник, бедра и слабини можеше да се нарече безпристрастно. Той извади малкия .45-калибров от кобура на кръста ѝ и го прибра в джоба си, докато претърсваше дамската ѝ чанта.

— После искам да ми го върнеш — каза Анджелина.

— Защо? Да не си застреляла втория си съпруг с него?

Тя въздъхна. Комици. Всички се смятаха за големи комици.

— Познавам производителя му — отвърна Анджелина. — Братя Танфолио от Гардоне. — Курц не ѝ обърна внимание и ѝ подхвърли дамската чанта, когато се обърна към него. — От Италия — добави тя, без да има особен смисъл.

— Да вървим — нареди Курц.

— Къде? — Анджелина се обезпокои за първи път. — Смятах просто да ти кажа как да намериш доказателство, че Емилио Гонзага е наредил убийството на старата ти партньорка. Няма нужда да ходя където и да… — Тя погледна лицето на Джо Курц и млъкна.