Дэн Симмонс - Замръзване

Пруно беше дал на Курц списък с книги за четене, преди да влезе в затвора, и първата в него беше „Мадам Бовари“. Сега той си спомни как беше изглеждал трупът на Ема Бовари, след като арсеникът я беше довършил.

Норс се размърда в леглото си и обърна немигащите си очи към тях. Курц се приближи до леглото.

— Кой си ти? — прошепна въпроса си бившият наемен убиец. В гласа му се усети жалко предизвикателство. — Емилио ли те изпрати?

— Един вид — отвърна Курц. — Помниш ли преди дванадесет години Емилио Гонзага да ти е давал заповед да убиеш жена на име Саманта Филдинг?

Норс се намръщи и посегна към бутона, с който се викаха санитарите. Курц го премести.

— Саманта Филдинг — повтори той. — Частен детектив. Случи се по времето на отвличането на Елизабет Конърс. Ти си бил посредникът, който е работил с Еди Фалко и Мани Ливайн.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита шепнешком Джони Норс. Сухите му очи погледнаха Анджелина и отново се върнаха на него. — Майната ти.

— Грешен отговор. — Курц се наведе над Норс с протегнати ръце, все едно имаше намерение да го прегърне, но вместо това натисна с палци двата маркуча за кислород и спря потока им.

Онзи започна да зяпа и да хрипти. Анджелина затвори вратата и се облегна на нея.

Курц пусна маркучите.

— Саманта Филдинг?

Очите на Джони Норс се стрелкаха насам-натам като хванати в капан гризачи. Той поклати глава и Курц стисна маркучите отново, като този път ги задържа, докато стоновете на бившия наемен убиец не станаха силни колкото шума от апарата за следене на жизнените показатели.

— Саманта Филдинг? — повтори Курц. — Преди около дванадесет години.

Трупът в леглото закима енергично.

— Хлапето на Конърс… Емилио просто… искаше да вземе… парите на Конърс.

Курц зачака.

— Някаква… путка… частен детектив… стигнала до… Фалко и Ливайн… и отвличането на хлапето. Емилио… — Норс млъкна и погледна Курц. Мъртвешката му уста се изкриви в нещо подобно на някогашната подкупваща усмивка на очарователния Джони Норс. — Нямах нищо… общо с това. Дори не знаех за кого говорят. Не бях…

Курц посегна към маркучите за кислорода.

— Господи… мамка му… добре. Емилио даде заповедта. Аз… я предадох… на наркодилърите… Фалко и… Ливайн. Получи ли каквото искаше, задник?

— Да — отвърна Курц. Извади своя полуавтоматичен .40-калибров „Смит и Уесън“ от колана си, свали предпазителя и напъха дулото му в устата на Джони Норс. Зъбите на мъжа изтракаха в студения метал. Зад замъгления му поглед се появи нещо подобно на дивашко облекчение.

Курц извади дулото и върна предпазителя в първоначално му положение. На скъпото нощно шкафче беше оставена бутилка с медицински дезинфектант. Курц напръска дулото на пистолета си с него, преди да го избърше с болничната пижама на Норс и да го прибере обратно в колана си. Кимна на Анджелина и двамата си тръгнаха.

Курц накара Анджелина да кара още по̀ на изток до един индустриален парк, който се намираше на щатската магистрала зад Обществения колеж на Ери. Тръгнаха по един празен път и прекосиха няколко пусти паркинга, докато не стигнаха до някакъв тих док.

— Тук — каза Курц. Пистолетът му беше стабилно подпрян на предмишницата му.

Анджелина Фарино Ферара дръпна ръчната спирачка, остави двигателя да работи и сложи ръце в горната част на волана.

— Това ли е последната спирка?

— Може да бъде.

— Какви са вариантите ми?

— Истината.

Тя кимна. Устните ѝ бяха побелели, но очите ѝ го гледаха предизвикателно. Вената на врата ѝ подсказваше, че пулсът ѝ е бавен и спокоен.

— Днес на улицата се говори, че отново си пратила някой да ме убие — каза той.

— Вярно е. Наех друг.

— Кой?

— Едрокалибрения Редхоук 10 10 Модел револвери на „Рюгер“. . Той е…

— Индианец — довърши вместо нея Курц. — Какво е това? Месец за наемане на най-големите некадърници от „Атика“ ли?

Анджелина сви едва рамене.

— Стиви обича да работи с хора, които познава.

— Малкия Скаг е стиснат шибаняк. Кога Едрокалибрения Редхоук трябва да свърши работата?

— Следващата седмица.

— А ако се провали?

— Стиви ще ме остави да потърся някой истински талант. И ще вдигне заплащането от десет на двадесет и пет хиляди.

Курц помълча около минута. Фаровете бяха изгасени. Снегът се сипеше равномерно покрай жълтите лампи на дока. Единствените звуци наоколо идваха от работещия двигател на старото волво и от далечния шум от трафика на магистрала 90 зад тях.