Лоренцо Каркатера - Вълка

— Тази ли е вашата?

Жената кимна отново.

— Позволете да ви помогна. — Той се приближи до чантата.

— И сама ще се оправя — отвърна тя с твърд тон.

Франтони се обърна към нея и стисна ръката ѝ.

— Настоявам — каза. Италианецът вдигна чантата от гумената лента и я постави до левия си крак. — Не прави никакви резки движения. Не си мисли, че ще можеш да ми избягаш, аз тичам по-бързо от теб и ще те настигна. Освен това предпочитам да те отведа жива, отколкото да те застрелям и да оставя тялото ти да лежи на мръсния под.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита тя, като се опита да прикрие уплахата си с предизвикателно поведение. — Какво искаш от мен?

Франтони се приближи още повече, на разстояние да я целуне, и тихо изрече:

— Искам да ми кажеш как щеше да задействаш устройството. Да ми кажеш има ли часовников механизъм и дали има резервно устройство, в случай че нещо се случи с теб. Дай ми тази информация и всички на терминала, в това число и ти, ще останем живи.

— А ако не знам нищо за устройството? А ако не знам изобщо за какво говориш?

— Тогава ще те убия. И ако съм прав за резервното устройство, което ще бъде задействано от друг, тогава ще загина и аз заедно с теб. Може би такъв изход напълно те устройва. В този случай ти ще спечелиш, а аз ще загубя.

Жената си пое дълбоко дъх, без да сваля кафявите си очи от Франтони. Все още пазеше самообладание, като на лицето ѝ само пробяга сянка на неувереност.

— Ами ако ти кажа това, което искаш да чуеш?

— Ще вземем бомбата и ще излезем. Оттам ще се качим в колата ми и ще те закарам в службата. Екип за обезвреждане на експлозиви ще вземе устройството, а двамата с теб ще седнем, ще си налеем кафе и ще си поприказваме.

Жената отметна косата си назад и се усмихна.

— Може да си попаднал на правилното устройство — каза тя, възвърнала си увереността, този път по-нахакано, — но си се спрял на грешния човек. — Тя допря глава до рамото на Франтони и прошепна в ухото му:

— Аз не съм тази, която ще задейства бомбата.

Той пусна ръката ѝ и я отблъсна от себе си. Огледа лицата на пътниците край багажната лента. Активиращият бомбата трябваше да се намира в радиус не по-голям от двайсет-двайсет и пет метра от чантата.

— Имаш по-малко от минута — продължи червенокосата, застанала зад него. — Едва ли за толкова кратко ще откриеш лицето на човека, когото търсиш.

— Освен ако лицето не дойде само при мен — отвърна той.

— Това може да стане само по един начин, но добрите не постъпват така.

Той се обърна и погледна жената в очите, стиснал пистолета в ръката.

— Аз не съм добър.

Италианецът вдигна оръжието и стреля два пъти в гърдите ѝ. От шоковата вълна тялото ѝ подскочи във въздуха, а ръцете и краката ѝ се разпериха. Тялото ѝ се строполи тежко на пода, от ъгълчетата на устата ѝ се появиха две тънки струйки кръв. Очите ѝ се вгледаха безжизнено в сивия таван. Тя беше мъртва още преди да падне на земята.

Франтони се зае трескаво да оглежда тълпата. Пътниците тутакси се затичаха напосоки, за да се скрият, майки закриваха с телата си деца, по-възрастните веднага се проснаха на пода, закрили с ръце тила си. Франтони грабна чантата и побягна към изхода на терминала. Охраната на летището се затича след него. От всички страни ехтяха викове и изстрели. Той държеше чанта, пълна със силни експлозиви. Полицейските снайперисти, разположени по горните етажи на сградата, бяха застинали и не знаеха какво да предприемат.

А някъде насред целия този хаос един терорист чакаше да натисне червения бутон и да избие стотици невинни хора.

Ню Йорк, САЩ

Седях зад бюрото, пред мен стоеше ръчно изработена шахматна дъска с фигури, изобразяващи героите от разказите за Шерлок Холмс на Сър Артър Конан Дойл. Преместих напред пешката — лондонски полицай, облегнах се назад и се вгледах във фотографията, запълнила петдесет и двеинчовия екран на компютъра. Намирах се в четиристайния си апартамент в един небостъргач в Манхатън. На фотографията се виждаше лицето на млад мъж с късо подстригана коса, с черни проницателни очи и с добре поддържана кафява брада. Бях прегледал дебелото досие, което в момента лежеше на бюрото до шахматната дъска. Досието съдържаше както съвсем тривиална информация, така и сведения за чудовищни деяния. Младежът беше на двайсет и девет, роден в Чикаго, отгледан от роднините си в Египет, завършил университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис и университета в Йейл. Беше по-големият от двама братя. Баща му беше уважаван фармацевт, майка му — социален работник. Сега и двамата живееха в къща на север от Мичиган Авеню.