Лоренцо Каркатера - Вълка

— Аз гласувах „за“ и ще оказваме подкрепа, докато не ни носи вреди. Винсънт загуби семейството си, затова е разбираемо, че реагира така. И макар на мен да ми е тъжно, че се случи такава трагедия, това са си негови лични проблеми. Битката си е негова, не наша.

— Не мислят ли и другите банди така? — попита го Ламбрето.

— Не всички споделят неговата категоричност. Циганинът Орто ще е първият, който ще се огъне. Японците и китайците са „за“, но кой ги знае как ще постъпят французите. Гърците ще бъдат с нас до самия край. И все пак Винсънт не може да рискува да направи дори един неверен ход. Ще му се нахвърлят за нула време.

— Ако той оплеска работата, тогава може да пострада и Анджела — каза Ламбрето.

— За нея не се притеснявай. Тя знае какво да прави.

— Кога започваме? — попита Ламбрето.

— Довечера. Изпрати хора в някоя от ислямските групи. Да очистят трима от техните. Да ги измъкнат от апартаментите, баровете, джамиите и откъдето и да било.

— Да ги разпитаме ли, преди да ги убием?

Джанети поклати глава.

— Не ми пука какво знаят те. Изхвърлете ги на улицата и ги гръмнете. Оставете труповете, за да ги открият приятелчетата им. Така машината ще се задвижи.

— Да го координирам ли с Винсънт?

— Досега не сме се координирали с него. Защо ни е сега да го правим?

Ню Йорк, САЩ

Седях на третата редица от пейките в празната църква, с лице към главния олтар, отчасти скрит от сенките, които хвърляха свещите. Същите свещи, които осветяваха ликовете на светците и на Божията майка. Не съм вярващ човек, но понякога имам нужда да се озова в спокойната среда на празната църква. Не се моля, нито се изповядвам. Просто исках да поразмишлявам няколко минути на спокойствие.

Затова пристигнах по-рано за уговорената среща с Владимир Костолов.

Може да ви се стори ненормално да си уговарям среща с Владимир, особено като се има предвид, че шансът да се опитам да го убия е доста голям. Но си имах своите съображения. Първо, по този начин се демонстрира респект. Това днес е така валидно, както е било и в дните на Лъки Лучано в разгара на Сухия режим. Повод за тревога е, ако босът не се появи на срещата. Тогава чакай куршумите скоро.

Също така по този начин исках да си попълня някои празнини в информацията ми за Костолов. Разполагах със списък на негови срещи с терористи и знаех как „придвижва“ парите, но само толкова. Исках да седна и да го погледна в очите, да усетя доколко е склонен да воюва. Което няма как да разбереш само от една папка. Това става само с наблюдение, слушане, но не на онова, което ти казва, а онова, което не ти казва — какъв риск противникът ти е склонен да поеме и докъде може да стигне.

Малко вероятно беше Владимир да е спонсорирал атентата в самолета. Поне привидно за него не бяха обичайни подобен тип акции. Печалбата беше малка, а и хаосът и щетите бяха минимални. Освен това щеше да му е необходимо одобрението на руския мафиотски синдикат, за да организира атака срещу престъпен бос от моя ранг. А доколкото ми беше известно, такава среща не се беше състояла. В противен случай мълвата бързо щеше да се разпространи из подземния свят. Вярно, Владимир никога не се придържаше към правила, но пък от друга страна, едва ли би поел риска да си навлече гнева на руските си шефове на такъв ранен етап от играта. И все пак загубата на съпругата ми и двете ми дъщери ме беше извадила от равновесие. Въпреки че контролирах ситуацията и бях поел ръководството на операцията, в момента не бях в най-добрата си форма. Може би това и целеше руснакът. Макар и фактите да бяха в противоречие с начина, по който той беше действал до момента, не изключвах напълно и такъв вариант.

На свой ред руснакът щеше да се опита да измъкне колкото може повече информация от мен. Целите ни бяха сходни — когато си тръгнем, да знаем повече, отколкото когато сме дошли, в същото време да разкрием колкото се може по-малко на човека отсреща.

С подкрепата си за терористите Владимир беше предизвикал недоволството и гнева на някои от по-старите руски групировки. И въпреки че с готовност приемаха печалбите, които жънеха от хаоса след всеки атентат, те смятаха, че е по-добре да се държат на разстояние от атентаторите и да не се месят много. Ходът на Владимир поставяше руската мафия на едно ниво с терористите — нещо, от което старата гвардия се пазеше като дявол от тамян. Подобен гняв води до враждебност и в крайна сметка до кръвопролитие, особено сега, след като действията му го бяха изправили срещу световния престъпен синдикат. Ако той беше под пара, аз можех да използвам това като предимство.