Лоренцо Каркатера - Вълка

Джанети кимна.

— Казах на Винсънт, че може да разчита на нас. Не че имах голям избор. Не само че сме част от синдиката, но сме и от една фамилия.

— Искаш ли аз да ръководя операцията? — попита Ламбрето.

Джанети поклати глава.

— Искам Анджела да оглави операцията.

— Дали ще е съгласна да работи с Винсънт?

— Във вените ѝ тече кръвта на Камората, както и в моите, и в твоите — отвърна Джанети. — Винсънт дойде отвън в нашето семейство, но тя е родена в него. Тази битка ще ѝ даде шанс да покаже на другите от синдиката, че мястото ѝ наистина е на тази маса. И не само като мой наследник и заместник. Някой ден тя ще оглави тази маса.

Виторио Джанети беше босът на Камората, неаполитанската организирана престъпност и една от най-безпощадните и жестоки структури от този тип по целия свят. Групата беше основана през тринайсети век от патриотично настроени граждани, които решили, че не могат повече да търпят издевателствата и безобразията на богатите едри земевладелци и аристократи над бедните селяни и работници. В момента Камора наброяваше три хиляди и петстотин души в Неапол и Ню Йорк и ръководеше търговията с наркотици, модната индустрия, строителството, сметосъбирането, търговията с недвижими имоти и транспортирането на токсични товари. Те също така контролираха голям дял от европейския черен пазар, което им носеше печалби от двеста милиона долара месечно.

Като дете Джанети редовно кръшкаше от училище, а и изобщо не му се учеше. Затова го заведоха при местния Дон. Семейството живееше в сърцето на империята на Камора и безработният му баща го заведе в организацията. Обикновено Камора попълваше по този начин бойните си редици — като взимаше момчета от семействата на мъже, които им дължаха пари или нямаха къде другаде да се обърнат за помощ. После мафията отглеждаше момчетата като собствени синове — всяко от тях изпращаха в семейството на редови мафиот-боец и то задължително трябваше да ходи на училище. Ако детето покажеше добри резултати по математика, по-късно го изпращаха в университет да следва бизнес или икономика. Ако силата му беше в природните науки, ставаше лекар. С течение на времето Камората се сдоби с десетки хиляди нейни „деца“ със съвсем законни професии.

Джанети обаче се увличаше от уличните битки. Той имаше избухлив нрав и скачаше на бой на всеки, който му се опълчеше. Имаше малко приятели, но много негласни врагове и от него се бояха всички. Също така беше опитен организатор и талантлив стратег. Тези негови качества бяха оценени по достойнство и използвани от старите членове на Камора. Те си дадоха сметка, че винаги могат да си отгледат и да си обучат банкер, адвокат или лекар, но шеф на банда беше трудно да се открие и да се създаде, а Виторио Джанети беше роден пълководец.

Когато навърши двайсет години, го изпратиха в Ню Йорк, за да сътрудничи с Карло Марели. Двамата прокараха пътека от кръв и насилие по подземния свят на града. Когато Джанети стана на трийсет, заедно с Марели се бяха издигнали почти до върха на престъпната йерархия и контролираха една от петте най-влиятелни фамилии на мафията в Ню Йорк. Джанети си беше спечелил уважението на босовете на Камора, както и прякора, който му бяха дали още в Неапол, когато беше поел командването на първата си група бойци. Наричаха го „Кобрата“ заради светкавичната скорост, с която атакуваше противника си. Нападаше с всичка сила там, където най-малко го очакваха, и уличните войни често завършваха броени дни и часове след започването им.

Джанети за кратко беше женен за американка от Бирмингам, Мичиган, която му роди дъщеря. В момента момичето живееше в Щатите и работеше като учителка. Джанети нямаше много време нито за едната, нито за другата, освен редките жестове на внимание, изразяващи се в подаръци за рождения ден или другите празници.

Истинската му любов беше другата му дъщеря, от любовница, която починала по време на раждането. Момичето се казваше Анджела и Джанети я беше отгледал в най-добрите традиции на Камора. Беше я обучил в традициите и практиките, които щяха да са ѝ необходими, ако някой ден тя го наследи като бос на неаполитанската мафия. По характер тя много приличаше на баща си и в подземния свят стана известна с прякора Ла Стрега — италианската дума за „Вещица“ Анджела възприе това име с такъв ентусиазъм, че дори изучи окултната наука на вещиците до съвършенство.

— Готов ли си да удариш? — попита Джанети.

— Подготвих всичко, докато ти беше в Ню Йорк — отвърна Ламбрето. — Не вярвах, че Съветът ще отхвърли плана на Винсънт.