Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — В такъв случай няма да е зле да потърся някого друг, който може да ми помогне.

Ако Бекстрьом предпочетеше да постъпи по този начин, Иегура би съжалявал дълбоко за това негово решение. Причината за това не била, че той обещал на Марио да му се обади след срещата с Бекстрьом и да му разкаже как е минала тя. Нямало никакво значение дали той сега ще реши да го покрие, въпрос било само на време Марио да разбере как в действителност стоят нещата. В този миг освен това Йегура също би подписал собствената си смъртна присъда, в съвсем буквален смисъл, но тъй като той самият се чувствал отлично при начина на живот, който водел, не виждал никакви причини да не се придържа към истината.

— Че той ще подаде сигнал в полицията срещу теб, за това не бива изобщо да се притесняваш — каза Иегура.

— Ясно — отвърна Бекстрьом. — Ако правилно схващам нещата, ти ми казваш, че той ще ме убие.

— Да, точно така — потвърди Йегура. — Но и това не е главното, за което трябва да се притесняваш.

— А кое е то?

— Начинът, по който ще го направи — поясни Йегура. — Тази подробност мисля да ти я спестя. Марио Грималди не е смешникът, когото ти и всичките ти колеги сте избрали да виждате. Той и братята му са членове на неаполитанската мафия и ако има някой, който държи техните сицилиански другари будни нощем, това са хората като Марио.

— Според теб какво трябва да направя в такъв случай?

— Преди да се разделим, ще ти дам разписка, че съм получил музикална кутия, изработена от Карл Фаберже, изобразяваща Пинокио, която по поръчка на полицията трябва да установя дали е идентична с онази музикална кутия, намираща се в списъка с произведения на изкуството, които бившият адвокат Тумас Ериксон е получил със задачата да продаде от името на графиня Елисабет Хамилтон. Напълно убеден съм, че ще успееш да оправиш своите собствени книжа своевременно. Преди да се разделим и да взема със себе си музикалната кутия, предлагам да си стиснем ръцете по случай сделката. Вероятно много скоро ще получиш двайсет и пет милиона шведски крони за твоя принос. Освен това обещавам да ти помогна с практическите подробности, така че да не се налага да безпокоим данъчните власти и работодателя ти с тези неща.

Бекстрьом започна празнуването си на Мидсомар в службата. Погрижи се да попълни всички протоколи за изземване и останалите документи по такъв начин, че в най-лошия случай да може да се измъкне, като прехвърли вината на нечовешкото си служебно натоварване, в случай че някой му направи забележка относно забавянето на отчета за това, което беше свършил. Докато работеше, ругаеше без прекъсване по адрес на онези негодници, с които се беше озовал в един отбор. Накрая позвъни на Надя, единствената, на която можеше да има доверие, и я помоли да провери дали не е пропуснал нещо. После си отиде вкъщи и направи сериозен опит да се хване за своите стари, твърдо установени практики. Да се върне към обичайния си начин на живот.

Обядът мина точно както обикновено. След това ударите върху него започнаха да се сипят един след друг, забиха нож в гърба му и към края на нощта му се случи нещо, което застраши цялата му представа за света.

Когато след една умерено дълга разходка в приятно темпо застана пред вратата на студиото за физиотерапия на госпожица Петък, той бе посрещнат от съобщение, че дейността е преустановена за момента. Кой го беше оставил и защо, не ставаше ясно, но тъй като Бекстрьом се сещаше за най-малко един подател, с когото не искаше да се среща, той мирно и тихо си тръгна оттам.

Поради липса на по-добра възможност се прибра у дома. Потърси утеха в може би малко повече подкрепителни питиета, преди най-накрая да заспи на собствения си диван. Когато се събуди, беше вече осем вечерта, ситуацията беше критична, не го свърташе на едно място, но както много пъти преди това му дойде блестяща идея и той набра номера на счетоводителката, с която се беше запознал миналия уикенд.

Дори не получи възможността да остави съобщение на гласовата ѝ поща. Номерът беше закрит и сега му оставаше единствено решението, което можеше да намери в собствения си клуб на обожателките в мрежата.

„В най-лошия случай ще трябва да поръчам едно такси и да докарам тук първата възможна“, помисли си Бекстрьом, докато прехвърляше най-новите включвания на собствената си електронна страница.