Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

В края на интервюто Бекстрьом се впускаше в принципни размишления по отношение на условията, при които съществуваше и се прилагаше свободата на печата в една демократична страна като Швеция.

Лично за него свободата на пресата била свята, а защитата на информатора представлявала нейният фундамент. В същото време той съжаляваше, разбира се, че почиващи върху неверни данни статии биха могли да нанесат вреда на отделни лица, и като стар приятел на шведската монархия отбеляза с тъга в сърцето, че за съжаление, сега това сполетяло дори краля на Швеция, Карл XVI Густав.

Докато читателите на вестници в страната попиваха мъдрите Бекстрьомови думи, той самият обядваше с Йегура, който му разказваше за сделката, извършена от него в Санкт Петербург предния ден с представителя на един много високопоставен руски клиент, който за момента искаше да остане анонимен.

Що се отнася до икономическата част, след продължителни преговори, най-накрая постигнали съгласие за сумата от двеста и петдесет милиона шведски крони. Веднага щом Йегура оправел практическата част, щял, естествено, да се погрижи Бекстрьом да получи двайсет и петте милиона, за които той и Йегура си стиснали ръцете. За да не се налага да понася лишения междувременно, му уредил малка сума в брой от един милион шведски крони. В случай че Бекстрьом се чуди защо кафявият плик, който се намирал пред него на масата, е значително по-дебел, отколкото обикновено.

— Кръгът е затворен — заключи Йегура като примигна и вдигна чашата си.

Новият потребител, новото татенце на всички руснаци, дори нямал намерение да скрие малкия Пинокио в собствения си таен банков сейф. Наесен и Пинокио, и той щели да се покажат пред почитателите на изкуството от целия свят на специална изложба в Ермитажа в Санкт Петербург. Там също и Бекстрьом можело да бъде поканен като почетен гост.

— Имаш ли някакви въпроси? — попита Йегура, понеже Бекстрьом беше мълчал, общо взето, през цялото време.

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати кръглата си глава. — Какви въпроси?

Докато Бекстрьом обядваше заедно със стария си познат Йегура, Лиса Матей четеше броя за деня на втория по големина вестник в страната и изведнъж усети как е на път да загуби контрол над себе си. „Този човек просто си няма еша“, помисли си Лиса Матей, изправи се рязко, взе със себе си вестника и се втурна направо в кабинета на най-висшестоящия си началник.

— Заповядай, седни, Лиса — каза генералният директор и се усмихна любезно. — Ако се питаш дали съм прочел днешния вестник, отговорът е „да“.

— Какво ще правим?

— Нищо — отвърна генералният директор и поклати глава. — Нека не подценяваме комисар Бекстрьом. Ако питаш мен, съвсем неофициално, мисля си дори, че човекът има известен талант за смешник. Като на онази снимка в днешния вестник, на която той стои на моста към Льовьон, с двореца „Дротнингхолм“ на заден план, и прави знак „стоп“ с ръка на тези, които гледат. Като старовремски пътен полицай, който възнамерява да не пусне жива душа през моста.

— Да, видях я — потвърди Лиса Матей. — Нямаше как да я пропусна, ако мога така се изразя.

— Или може би като един днешен Свети Дюва 34 34 Олицетворение на самоотвержен и смел войник. — Б.пр. , който защитава трона — заключи генералният директор и се изкиска доволно. — Освен това има още едно нещо, което трябва да знаеш. Само за твое сведение, за момента.

— Слушам — каза Лиса Матей.

Преди няколко часа техният контакт в Москва се обадил, за да им съобщи, че тръгнали слухове, че руският президент Владимир Путин предвиждал по-късно през лятото да връчи медала „Пушкин“ на комисар Еверт Бекстрьом.

— Медала „Пушкин“?

— Медалът „Пушкин“ е най-високото отличие, което Русия може да даде на чуждестранен гражданин.

— На Бекстрьом? Но защо?

— Медалът „Пушкин“ се връчва на лица, които имат изключителен принос в областта на изкуството, културата и хуманитарните науки. Става въпрос само за постижения, които имат решаващо значение за Русия и нейния народ. Досега той е връчван само няколко пъти, а това ще е първият път, в който чуждестранен гражданин ще го получи. Освен това сега за първи път президентът лично ще го връчи. От Владимир Путин за Еверт Бекстрьом. А защо, ще трябва май да помислим.

— От Владимир Путин за Еверт Бекстрьом?

— Да.

„Или обратното“, помисли си Лиса Матей и само кимна.

Когато Бекстрьом в сряда сутринта отвори вратата на апартамента си, за да отиде на работа, забеляза, че някой беше закачил една найлонова торбичка на дръжката на вратата му. Бяла найлонова торбичка без надписи, а в нея имаше бяла кутия за обувки, като на нея отново не пишеше нищо. Ако тя съдържаше бомба, която се задействаше от обикновен лост, Бекстрьом щеше да е вече мъртвец.