Робин Кук - Чуждо тяло

Краткият й, свързан с неприятни спомени унес, й бе припомнил с болезнена яснота защо е принудена да направи това, което й бе възложено. Беше се съгласила да приспи завинаги една възрастна американка с отдавнашни сърдечни проблеми в замяна на гаранция от работодателя си, че майка й и сестрите й ще бъдат защитени за в бъдеще от баща им, който ги малтретираше. Изборът беше труден за Вийна, направен импулсивно с идеята, че това е единствената възможност за получаването на някаква свобода не само за себе си, но и за единадесетте си приятелки, с които беше постъпила едновременно в „Международни медицински сестри“.

Вийна остави шишенцето, хвърли опаковката от спринцовката и тръгна към вратата. Ако искаше да доведе докрай плана, трябваше да се концентрира и да е внимателна. Преди всичко трябваше да се опита да действа така, че никой да не я види, особено около стаята на жертвата. Ако се случеше да се натъкне на някого в друга част на болницата, щеше да каже, че се е върнала тази вечер, за да проучи състоянието на Мария Ернандес чрез картотеката.

Вийна открехна вратата и я отвори бавно, подаде глава навън, за да огледа коридора в двете посоки. В момента няколко от чистачите продължаваха да бършат пода и да бърборят. Бяха обърнати с гръб към нея. Тя излезе в коридора и леко затвори вратата, преди безшумно да напусне района на операционното. Точно преди да затвори вратите към главния вход, се обърна назад към чистачите. Изпита облекчение. Не бяха разбрали за присъствието й.

Отказвайки се от асансьора не толкова, за да не налети на някого, но и да не бъде принудена да завърже разговор, Вийна използва стълбището до четвъртия етаж. Там тя отново предпазливо огледа коридора в двете посоки. Не се виждаше никой, дори на сестринския пункт, облян в ярка светлина в центъра на етажа. Явно сестрите бяха по стаите, за да изпълняват задълженията си. Вийна се надяваше да няма никой в стаята на Мария Ернандес, намираща се в противоположната посока — на три врати разстояние от стълбището, на което стоеше в момента. Чуваха се само заглушените звуци на многобройните телевизори и далечното пиукане на близките монитори.

За да събере смелост, тя плъзна вратата, затвори очи и облегна глава на бетонното стълбище. Преговори мислено онова, което й предстоеше да извърши — стъпка по стъпка, избягвайки възможните грешки. И си спомни как бе стигнала до тази невъобразима точка в живота си. Всичко се бе решило този следобед, когато се прибра след работа в жилището си. От нея и останалите единадесет сестри, наети от „Международни медицински сестри“, се изискваше да живеят в тази вила, която може би някой американец би нарекъл бунгало, но всъщност представляваше огромно имение от ерата на британското господство. Момичетата живееха там в лукс, заедно с четиримата администратори на организацията. Още щом влезе през входната врата, Вийна почувства, че пулсът й забързва и мускулите й се напрягат, както това се случваше винаги. Налагаше й се да е постоянно нащрек.

Като типична индийка, тя съзнаваше, че проявява склонност да отстъпва пред мъжкия авторитет. Когато се присъедини към „Международни медицински сестри“, главно заради обещанието да й помогнат да емигрира в Америка, тя естествено очакваше Кал Морган, шефът на организацията, да я третира така, както я третираше баща й. За съжаление, този естествен отклик не мина без проблеми. Трийсет и две годишният американец Кал интерпретира вниманието и респекта й към него като флирт, което на свой ред създаде безброй недоразумения. Ситуацията бе трудна и за двамата, и остана неразрешена поради липсата на комуникация. Вийна се страхуваше да не опропасти шансовете, които „Международни медицински сестри“ й даваше да емигрира, а Кал се страхуваше да не я изгуби, защото бе една от най-добрите и се открояваше като лидер сред останалите.

Както всеки работен следобед така и този, щом влезе в къщата и въпреки напрежението между двамата, Вийна потърси Кал в облицованата с ламперия библиотека, която той бе превърнал в свой офис. В края на всяка смяна се изискваше от сестрите да се отчитат на един от четиримата ръководители на фирмата — президента Кал Морган, вицепрезидента Петра Дендроф, началник компютърното звено Даръл Уилямс или на психолога Сантана Рамос, в зависимост от това кой от тях бе наел въпросната сестра. Вийна трябваше да се отчита на Кал, тъй като бе назначена от него два месеца по-рано, при създаването на компанията. Всеки ден на сестрите в допълнение към обичайните им сестрински задължения се възлагаше тайно да прехвърлят купища информация за пациенти от централните компютри на шестте частни болници, в които бяха работили, и да докладват на определения администратор. По време на специализацията им в Съединените щати те бяха специално инструктирани за тази дейност. Обясниха им, че една от първостепенните функции на „Международни медицински сестри“ е да получава данни, свързани с изхода на хирургически интервенции. Защо компанията се интересуваше от тези данни не бе обяснено и никой всъщност не го беше грижа. Нелегалното усилие вече бе компенсирано с изплащането на американска сестринска заплата, която бе десет пъти по-висока от тази на индийските им колежки, и — което бе още по-важно — те бяха получили обещание да бъдат преместени в Америка след шест месеца.