Ю Несбё - Жажда

— Това, че телефонът ти е засечен еди-къде си, изобщо не може да ти осигури алиби — възрази Скаре и се огледа в търсене на подкрепа от колегите си.

— Е, ти пък. Погледни малко по-мащабно — въздъхна Катрине с попарен ентусиазъм. Какво им ставаше на тези хора? Бяха се събрали да разкриват убийство, не да си изсмукват енергията един на друг.

— Криминалистиката? Какво открихте? — Катрине седна на първия ред, та поне за няколко минути тези черногледи неблагодарници да не ѝ се мяркат пред очите.

— Почти нищо — Бьорн Хол стана. — В лабораторията изследваха състава на боята, открита около раните. Оказа се много специален. Железни стружки, разтворени в оцет, към които е прибавена танинова киселина от чай. Проверихме по-подробно и се оказа, че сместа вероятно е приготвена по японска рецепта, в миналото използвана за оцветяване на зъбите в черно, нещо традиционно за тамошната култура.

— Охагуро — обади се Катрине. — „Мракът след залез-слънце“.

— Именно — потвърди Бьорн и я погледна с възхищение, както впрочем я гледаше, случеше ли се — по изключение — да му скрие шайбата, докато на закуска двамата решават вестникарски ребуси.

Катрине му благодари и той седна.

— А сега към въпроса, който вълнува всички ни, но никой не смее да го повдигне. Кой е онзи, когото във „Ве Ге“ наричат източник, а за нас е просто доносник.

В тихата зала настана гробовно мълчание.

— Едно на ръка, че поразията е голяма и убиецът вече е предупреден по каква версия работим. По-лошото е друго. Тук присъстващите не знаем дали можем да разчитаме един на друг. Затова ще попитам направо: кой се е разприказвал пред „Ве Ге“?

За своя изненада тя видя вдигната във въздуха ръка.

— Кажи, Трюлс?

— С Мюлер разменихме две-три думи с Мона До точно след вчерашната пресконференция.

— Искаш да кажеш, с Вюлер?

— Да де, с новия. Нищо не сме ѝ снасяли. Мюлер, тя нали ти даде визитка?

Всички погледи се насочиха към Андерш. Той пламна като божур.

— Ами… да. Но…

— Всички знаем къде работи Мона До — напомни Катрине. — Ако човек иска да се свърже с нея, не му трябва визитка. Просто звъни в редакцията на вестника.

— Ти ли си бил, Вюлер? — нападна го и Магнюс Скаре. — Признай си. На всички новобранци отпускаме гратисен период.

— Не съм говорил с „Ве Ге“! — възрази Вюлер.

— Току-що Бернтсен каза друго — настоя Скаре. — Лъжец ли го изкарваш?

— Не, но…

— Ами кажи си, де!

— Просто… Мона До сподели, че била алергична към котки, а аз — че имам котка.

— Виждаш ли! Значи си говорил с нея! За какво друго си лафихте?

— А защо ти да не си „пиленцето“, Скаре? — Плътният спокоен глас долетя от дъното на залата и всички се обърнаха. Никой не го беше чул да влиза. Високият мъж седеше полуизлегнат на стол до стената.

— Заговорихме за алергии и се появи най-големият ми дразнител — заяде се Скаре. — Не съм говорил с „Ве Ге“, Хуле.

— Възможно е ти или който и да е от вас по непредпазливост да е изпуснал секретна информация пред свидетел, от когото е снемал показания, а после въпросният свидетел да се е обадил във вестника и да се е похвалил, че знае еди-какво си от първа ръка. И ето ти го „източника от полицията“. Случва се непрекъснато.

— Sorry , но тази версия не минава пред никого от присъстващите — просъска Скаре.

— Там ви е грешката. Така или иначе, дори един от вас да е снесъл информация на „Ве Ге“, няма да си признае. А ако се дебнете взаимно, знаейки, че има къртица, разследването ще се закучи.

— Той какво всъщност търси тук? — Скаре се обърна към Катрине.

— Хари ще сформира екип, който ще работи паралелно с нас.

— Засега този екип включва само един човек — уточни Хари. — Дойдох да поискам малко материали. Ще ми съставите ли списък на осъжданите сексуални маниаци с неустановено местоположение по време на убийството? И, ако обичате, да ги подредите в низходящ ред според продължителността на последната им присъда.

— Имаш го! — Торд се сепна и погледна въпросително към Катрине.

Тя кимна одобрително.

— Друго?

— Списък с имената на сексуалните престъпници, които Елисе Хермансен е вкарала зад решетките. И толкова.

— Записах — кимна Катрине. — Така и така си при нас, сподели какво мислиш за случая на пръв прочит.

— Ами какво… — Хари се огледа. — Знам, че патоанатомите са открили следи от лубрикант по жертвата, най-вероятно оставени от убиеца, но не изключвам основният мотив да е бил отмъщение, а сексуалната злоупотреба да е дошла като бонус. Убиецът може и да е причакал жертвата в апартамента ѝ — както сочат повечето улики — но това съвсем не значи, че тя му е дала ключ или че са се познавали лично. Затова на толкова ранен етап не бих се ограничил с една-единствена версия. Предполагам, и сами сте стигнали до гореизложените изводи.