Ю Несбё - Жажда

В такъв случай не я чакаха леки дни като министерша.

Микаел Белман спря почти до Хари и Ракел, защото някой извика въпрос към него. Веднага тикнаха микрофон пред лицето му.

— Дойдох само да приветствам един от хората, дали своя принос за разрешаването на случая с Вампириста — каза той на английски. — Днес е денят на доктор Смит, така че говорете с него, не с мен.

И въпреки това Белман угоди на фотографите. Охотно позира пред обективите им, като откликваше на желанията им.

— Виж ти, журналисти от чужбина — изненада се Бьорн.

— Вампиризмът в момента е голям хит — кимна Катрине и плъзна поглед над множеството. — Изсипала се е целокупната гилдия на криминалната журналистика.

— Липсва само Мона До — отбеляза Хари, докато сканираше тълпата.

— Цялото котелно е дошло — допълни Катрине. — С изключение на Андерш Вюлер. Някой знае ли къде е?

Другите поклатиха глави.

— Сутринта ми звънна по телефона — каза Катрине. — Искал да поговорим на четири очи.

— За какво? — поинтересува се Бьорн.

— Един господ знае. О, я вижте, ето го и него!

Андерш Вюлер се появи в дъното. Размота шала около врата си. Лицето му беше зачервено, а той — запъхтян. Вратите към Старата актова зала се разтвориха.

— Ще побързам, за да си намеря място — Катрине се спусна нататък. — Дайте път, хора, бременна жена!

— Толкова е сладка — прошепна Ракел, мушна длан под мишницата на Хари и се облегна на рамото му. — Винаги съм се питала дали с нея не сте имали нещо.

— Какво нещо?

— Кратка свалка. Докато с теб сме били разделени, например.

— Уви — мрачно отвърна Хари.

— Как да го разбирам?

— Понякога съжалявам, че не съм оползотворявал по-добре нашите почивки един от друг.

— Не се шегувам, Хари.

— Нито пък аз.

Халстайн открехна вратата към актовата зала и надникна вътре.

Към полилея над зрителите, запълнили всички места в аудиторията. На горните редове имаше дори правостоящи. В тази зала някога бе заседавал норвежкият парламент, а сега той — все още никому неизвестният Халстайн — щеше да застане зад ораторската трибуна и да защити научния си труд, а после да му бъде присъдена докторска степен! Погледна Мей — седеше на първия ред, и тя притеснена, но и горда като квачка. Халстайн погледна колегите си от чужбина, дошли да уважат представянето му, въпреки предупрежденията му, че защитата ще се проведе на норвежки език. Погледна журналистите, после Белман, настанил се най-отпред заедно със съпругата си. Погледна Хари, Бьорн, Катрине, новите си приятели от полицията, изиграли роля в дисертацията му за вампиризма, в която случаят „Валентин Йертсен“, естествено, се явяваше опорната конструкция. И макар че след разкритията от последните няколко дни образът на Валентин претърпя драстични промени, тези корекции придадоха допълнителна легитимност на заключенията му за характеристиките на вампиристкия тип личност. Още в самото начало Халстайн обърна внимание на следователите, че класическият вампирист действа под влиянието на афект и го тласкат нагони и импулси, затова разобличаването на Лени Хел като мозъка зад умело режисираните убийства му дойде дюшеш.

— Започваме — обяви водещият и отскубна прашинка от деканската си тога.

Халстайн си пое дъх, влезе и всички в залата се изправиха.

Смит и двамата му опоненти седнаха, а научният ръководител отиде до ораторския пулт и разясни как ще протече защитата. После даде думата на Халстайн.

Първият опонент, Столе Ауне, се наведе напред и шепнешком му пожела успех.

И така, настъпи часът на Халстайн. Качи се на подиума, застана зад пулта и обгърна аудиторията с поглед. Усети как в залата се възцарява тишина. Предварителната защита вчера сутринта мина добре. Какво ти добре, направо фантастично! Колкото и да се пазеше от прибързана радост, Халстайн нямаше как да не забележи задоволството на рецензентите. Дори Столе Ауне кимна одобрително на най-сполучливите попадения в дисертацията.

Сега предстоеше Халстайн да представи автореферат на научния си труд. Разполагаше с максимум двайсет минути. Халстайн пристъпи към действие и бързо си възвърна вчерашната самоувереност. Постепенно се откъсна от написаното пред себе си. Защото мисълта му течеше гладко, без запъване. Халстайн сякаш се виждаше отстрани, ставаше свидетел как хипнотизираните зрители не откъсват очи от устните му. Всичките им сетива бяха съсредоточени върху Халстайн Смит, бъдещ професор по вампиризъм. Такава дисциплина, разбира се, все още не съществуваше, но той щеше да промени този факт. Началото полагаше днес.