Ю Несбё - Жажда

И на свой ред също вдигна ръката си. Само че дясната. Венке подскочи. За миг си помисли, че ѝ се привижда. Нима в дланта на този човек наистина зееше толкова голяма дупка?

— Олег Фауке пристигна — съобщи глас по интеркома.

— Да влезе — отвърна Джон Д. Стефенс, оттласна назад стола си от бюрото и надникна през прозореца на Лабораторната сграда към отделението за трансфузионна медицина.

Вече беше видял как младежът слиза от малката японска кола с работещ двигател. Зад волана седеше друго младо момче, най-вероятно надуло парното до дупка. Защото днес дърво и камък се пукаше от студ и грееше слънце. Мнозина възприемаха като парадокс, че през юли безоблачното небе вещае жега, а през януари — минусови градуси. Защото мнозина ги мързеше да се запознаят с най-основните закономерности във физиката и метеорологията, с начина, по който функционира светът. Стефенс вече не се дразнеше, че хората смятат студа за нещо самостойно, вместо да го разглеждат в неразривна връзка с топлината. Студът се явява естественото, господстващото. Топлината — изключението. Както убийствата и жестокостите представляват естественото, логичното, а милосърдието — аномалия, резултат от засуканите прийоми на стадния човек да обезпечава оцеляването на вида. Защото проявите на милосърдие са насочени само към собствения вид, а безграничната жестокост на човека към други видове е подсигурила неговото оцеляване. Например, умножаването на популацията на човешкия вид е създало предпоставки хората не просто да ловуват, а да произвеждат месо. Що за израз — производство на месо! Що за идея! И човекът започва да затваря животни в клетки, отнема им всички удоволствия от живота и всички възможности да разгърнат жизнения си потенциал, опложда ги принудително, за да дават мляко и крехко бебешко месо, отнема им потомството още при раждането, слуша как майките мучат и реват от отчаяние и пак ги запложда. Хората се вдигат на бунт, защото определени видове като кучетата, китовете, делфините и котките били използвани за храна. Но човешката милозливост спира дотам. По непонятни причини не се разпростира и върху далеч по-интелигентните прасета. На тях им отрежда унижение и участта да служат като месо за ядене. Консумацията на свинско датира от толкова много години, че човек дори не се замисля за перфидните жестокости на съвременната хранителна промишленост. И това ако не е промиване на мозъци!

Стефенс се вторачи във вратата, която щеше да се отвори всеки миг. Питаше се дали някога ще проумеят. Че моралът — според редица заблудени, изпратен от Бога и константна величина — всъщност е променлива категория и бива заучаван подобно на естетическите ни идеали, на насажданите представи кой е наш враг и на модните тенденции. Едва ли щяха да го разберат. И точно затова няма нищо чудно защо човечеството отказва да проумее и приеме радикални изследователски проекти, надхвърлящи границите на шаблонното му мислене. Хората просто отказват да осъзнаят, че при цялата си жестокост някои начинания са логични и необходими.

Вратата се отвори.

— Добър ден, Олег. Заповядай, седни.

— Благодаря — младежът се настани. — Преди да ми вземеш кръв, може ли да те помоля за една услуга в замяна?

— Искаш да ти се реванширам, така ли? — Стефенс нахлузи чифт бели латексови ръкавици. — Моите научни изследвания ще бъдат в полза на теб, на майка ти и на бъдещите ти потомци, нали схващаш?

— Да. Но съзнавам и друго: за теб клиничните опити са по-важни, отколкото за мен — удължаването на живота ми с няколко години.

Стефенс не сдържа одобрителната си усмивка.

— Прекалено мъдри думи за толкова млад човек.

— От името на баща ми те моля да отделиш два часа от времето си, за да присъстваш на защита на докторска дисертация и да дадеш експертното си мнение. Хари ще оцени жеста ти. Докторантът е негов приятел.

— Защита на докторска дисертация, казваш? Ще дойда. За мен ще бъде чест.

— Само дето… — Олег се прокашля — … тя започва след броени минути и след като ми вземеш кръв, трябва да тръгнем веднага.

— Сега ли? — Стефенс хвърли поглед към разтворения отпред график. — За жалост точно днес имам среща, която…

— Хари ще ти бъде изключително благодарен — натърти Олег.

Стефенс вдигна поглед към момчето, докато търкаше замислено брадичка.

— Значи така поставяш нещата… твоята кръв срещу моето време?

— Кажи-речи.

Стефенс се облегна на канцеларския си стол и сплете пръсти пред устата си.