Ю Несбё - Жажда

Столе Ауне се обърна и взе телефона. Видя кой го търси и натисна „приеми“.

— Ало?

— Мислех, че спиш — прозвуча хрипкавият глас на Хари.

— И въпреки това реши да ми се обадиш?

— Трябва ми помощта ти по един въпрос.

— Трябва ти , а не трябва ни !

— Добре де, ни . На човечеството. Помниш ли разговора ни за „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“?

— Да.

— Ще ми е нужно съдействието ти, за да заложа капан за маймуни по време на публичната защита на Халстайн.

— Сериозно? И кой друг ще участва освен теб, мен и Халстайн?

Столе Ауне чу как Хари си пое дъх.

— Един лекар.

— Чиято съпричастност към случая си успял да докажеш?

— Донякъде.

Столе усети как космите на ръцете му настръхнаха.

— И в какво по-конкретно се състои тази съпричастност?

— Докато Ракел лежеше в болницата, открих косъм в стаята ѝ. В пристъп на параноя го изпратих за анализ. В присъствието на косъма до болничното ѝ легло нямаше нищо учудващо, защото той се оказа от въпросния лекар, за когото ти говоря. Извлеченият от косъма ДНК профил обаче ни отведе до местата, където е вилнял Вампириста.

— В смисъл?

— Изскочи наяве връзка между медицинското лице и млад полицай, участвал в разследващия екип.

— Какви ги говориш? Наистина ли разполагаш с доказателства, че лекарят и вашият колега са замесени в убийствата на Вампириста?

— Не — въздъхна Хари.

— Не разбирам тогава. Обясни ми.

Двайсет минути по-късно Столе затвори. Заслуша се в притихналата къща. В надвисналия покой. Всички спяха. За себе си обаче беше сигурен, че до зори няма да мигне.

Венке Сювертшен плъзна поглед над парка „Фрогнер“, докато тренираше на фитнес стълбата. Една от приятелките ѝ се беше опитала да я разубеди да използва този уред. От качването на стълби, каза тя, дупето наедрява. Явно не беше схванала, че Венке иска да има по-голямо дупе. В най-популярния женски форум прочете обаче как тренировките във фитнеса не уголемявали задните части, а само извайвали формата и мускулатурата им. Решението за дамите с мераци за по-сочни дупета било да приемат хранителни добавки с естроген, по-големи порции храна или — най-лесното — да си поставят импланти. Ала Венке категорично изключваше последния вариант. Много държеше тялото ѝ да запази естествения си вид и никога — никога — не се беше подлагала на хирургически корекции. Е, освен когато си сложи силикон в гърдите, но това не се брои. Пък и Венке си беше жена с принципи. Затова нито веднъж не беше изневерявала на господин Сювертшен въпреки множеството отправени ѝ предложения. Получаваше ги предимно във фитнес центрове като този. Сваляха я най-вече млади момчета, които я вземаха за стара лачена чанта. Тя обаче открай време си падаше по по-зрели мъже. Е, не чак дърти като онзи сбръчкосан дядка с обветрено лице, възседнал велотренажора до нея. По-скоро по такива като съседа ѝ. Като Хари Хуле. Мъже с по-ниско ниво на интелект и зрялост от нея просто не ѝ въздействаха сексуално. Тя имаше нужда от такива, които да я стимулират, да обезпечават и духовния, и материалния ѝ комфорт. Така стояха нещата. Няма защо да се преструва, че друго би ѝ свършило работа. По отношение на последния критерий нейният благоверен изцяло удовлетворяваше изискванията ѝ. Колкото до Хари, той беше непревземаем. Пък и нали го раздаваше принципна. А освен това в няколкото случая, в които мъжът ѝ я спипа да му слага рога — да са били най-много два-три пъти! — го хващаше такава нелепа ревност, че започваше да я заплашва как щял да я лиши от всички привилегии и от жизнения ѝ стандарт. Но това беше преди госпожа Сювертшен да започне да се придържа към имиджа на примерна съпруга.

— Защо толкова красива жена като теб не е омъжена?

Думите долетяха накъсани, все едно смлени от воденичен камък. Венке се обърна към стареца на велотренажора. Той ѝ се усмихваше. Дълбоки като бразди бръчки насичаха тясното му лице. Имаше плътни устни и дълга, мазна коса. Слаб, широкоплещест. Същински двойник на Мик Джагър. Ако човек се абстрахира от червената кърпа, вързана около главата му, и брадичката „катинарче“.

Венке се усмихна и вдигна лявата си ръка, на която не носеше никакви пръстени.

— Омъжена съм, но свалям халката, защото ми пречи, докато вдигам тежести.

— Жалко — отвърна старецът. — Защото аз не съм женен и веднага бих ти предложил да се с-сгодим.