Ю Несбё - Жажда

— Искаш ли заедно да внесем осезаема промяна, Ула? Ще ми помогнеш ли да обезпечим бъдещето на нашите деца? На съседските деца, на този град. На цялата страна.

Усети, че думите му оказаха въздействие. За бога, самият той се развълнува, макар те да представляваха извадка от заучените му реплики за пред медиите. Обявят ли официално назначението му, журналистите веднага ще го погнат по телефона за изявления по телевизия, радио, преса. Искаше да е подготвен.

Ниска жена спря Трюлс Бернтсен и Вюлер във фоайето.

— Мона До от „Ве Ге“. Теб съм те виждала… — кимна тя на Трюлс и се обърна към Вюлер: — Но ти май си нов, а?

— Правилно — усмихна се Вюлер.

Трюлс огледа отстрани Мона До. Имаше горе-долу симпатично лице. Широчко, навярно със саамска жилка. Така и не разбра защо се облича толкова екстравагантно. Носеше едни такива пъстри, широки одежди, дето подхождаха повече на критик на класическа музика, отколкото на закоравял криминален репортер. Макар едва да бе прехвърлила трийсетте, Трюлс имаше чувството, че я знае от цяла вечност: неизменно силна и издръжлива, Мона До не се отказваше току-така. Освен това миришеше на мъж. Според мълвата използвала афтършейв „Олд Спайс“ вместо парфюм.

— Нищо не казахте на тази пресконференция — усмихна се тя. Така се усмихват журналистите, когато се опитват да измъкнат още някоя подробност. Само че в дадения случай тя май не искаше само информация. Изпиваше Вюлер с очи.

— С толкова разполагаме — отвърна той и ѝ се усмихна.

— Ще те цитирам — заяви небрежно Мона До и се зае да записва. — Име?

— Какво ще цитираш?

— Че полицията не разполага с повече от онова, което Хаген и Брат оповестиха на пресконференцията.

Трюлс забеляза внезапната паника в очите на Вюлер.

— Не, не, изобщо не исках… ъъъ… моля те, недей да ме цитираш.

Продължавайки да записва, Мона отвърна:

— Представих се като журналист. От само себе си се разбира, че съм тук по работа.

Вюлер погледна Трюлс за помощ, но Трюлс си мълчеше. Да го види сега колко е отворен! А как наперено го раздаваше пред онези мацета.

Вюлер се прокашля и се помъчи да придаде плътност на високия си глас:

— Забранявам ти да ме цитираш.

— Разбирам. Значи, ще разширя материала. „Полицията налага цензура на пресата.“

— Ама… не… — по бузите на Вюлер изби червенина. Трюлс едва се сдържа да не прихне.

— Споко, само те бъзикам — уточни Мона До.

Андерш Вюлер се вторачи за миг в нея, после въздъхна с облекчение.

— Добре дошъл в играта. Играем грубо, но честно. Ако можем, си помагаме взаимно. Нали, Бернтсен?

В отговор Трюлс изсумтя нещо, предоставяйки на другите двама да го изтълкуват по собствено усмотрение.

Мона До си прелисти бележника.

— Няма да ви питам пак дали имате заподозрян, нека шефовете ви да отговарят. Но ми се ще да ви поразпитам най-общо за разследването.

— Давай — подкани я Вюлер и се усмихна. Явно си бе възвърнал самоувереността.

— Доколкото знам, в такива разследвания полицията обикновена взема на мушка бивши гаджета и любовници. Така ли е?

Андерш Вюлер се канеше да отговори, но Трюлс сложи ръка на рамото му:

— Вече виждам материала ти във вестника, До: „Ръководителят на следствието отказа да оповести имената на заподозрените, но според наш източник в полицията виновникът се търсел сред бивши интимни партньори на жертвата.“

— Брей! — възкликна журналистката, без да престава да пише. — Не знаех, че си бил такъв умник, Бернтсен.

— А аз — че ми знаеш името.

— О, на всеки полицай му се носи определена слава. А Отделът за борба с насилието не е толкова голям, та да се затруднявам да съм в течение. Но що се отнася до теб, новобранецо, съм напълно несведуща.

Андерш Вюлер се поусмихна.

— Виждам, гледаш да не приказваш много-много. Кажи си поне името.

— Андерш Вюлер.

— Ето ти моите координати, ако ти потрябвам — Мона До му подаде визитка. След почти незабележимо колебание връчи една и на Трюлс. — Както споменах, полицаи и журналисти имаме традицията да си помагаме взаимно. За добри сведения плащаме съответно.

— Плащате на полицаи ? — изуми се Вюлер и прибра визитката в джоба на дънките си.

— Че защо не? — Мона хвърли бърз поглед към Трюлс. — Информацията си е информация. Ако се сетите нещо, звъннете ми. Или се отбийте във фитнес студио „Гейн“. Там съм вечер след девет — почти всеки ден. Тъкмо ще се поизпотим заедно… — тя се усмихна на Вюлер.

— Предпочитам да се потя на открито — отвърна той.