Ю Несбё - Жажда

Слезе на седмия — последен — етаж и мина покрай редица от портрети на негови предшественици.

Докато министър-председателят умуваше кому да повери поста, пред Белман стоеше задачата да опази лъснатия си имидж неопетнен. Че току-виж някой от рода на Трюлс сътвори поредна глупост, а впоследствие Белман се размине с назначението. Той потръпна, представяйки си евентуално вестникарско заглавие: „Главният секретар разпъвал чадър над корумпиран полицай, негов приятел“.

Ала Трюлс дойде в кабинета му, изтегна си краката върху бюрото и без предисловия заяви, че изритат ли го от полицията, за утеха ще повлече към дъното и главния секретар, замесен в не по-малко мръсни дела. И Белман, без много да му мисли, удовлетвори желанието му и го премести в Отдела за борба с насилието. Най-вече защото там нямаше да възлагат на Трюлс голяма отговорност — както впрочем току-що потвърди и Брат — и така отпадаше рискът пак да оплеска нещата.

— Твоята красавица те чака вътре — съобщи Хелга, когато Микаел влезе в приемната.

Хелга, вече прехвърлила шейсетте, бе помолила Микаел преди четири години — в първия ден на встъпването му в длъжност — да не я нарича офис асистент, както гласеше модерното название на длъжността ѝ. Защото е била и си остава секретарка.

Ула седеше на меката мебел до прозореца. Хелга беше права. Белман имаше красива съпруга. Нежна, деликатна. Трите раждания не бяха развалили фигурата ѝ. И — по-важното — през цялото време тя стоеше зад него, проумяла, че кариерата му се нуждае от грижа, подкрепа, свобода за израстване. А някое и друго прегрешение в личния живот си е съвсем човешко, когато живееш под натиска, неизбежен при такива високи длъжности.

Тя излъчваше и нещо непорочно, почти наивно и той четеше лицето ѝ като отворена книга. Сега прочете отчаяние. Първо го отдаде на проблеми с децата, но после откри отсянка на огорчение. Беше го хванала в крачка. За пореден път. По дяволите.

— Много си сериозна, скъпа — подхвана спокойно той и отиде до гардероба, докато си разкопчаваше куртката. — Децата добре ли са?

Тя кимна. Той си отдъхна престорено.

— Не че не се радвам да те видя, но изтръпвам, когато се появиш без предупреждение — той окачи куртката в гардероба и седна в креслото срещу нея. — Е, какво има?

— Пак си се виждал с нея — промълви Ула. Личеше, че е репетирала как да му го заяви. И си е обещала да не плаче. Но сълзите вече блестяха в сините ѝ очи.

Той поклати глава.

— Не отричай — помоли задавено тя. — Погледнах в телефона ти. Само през тази седмица си я търсил три пъти. Ти обеща…

— Ула — той се наведе напред и посегна към ръката ѝ, но тя я отдръпна. — Обадих ѝ се, защото се нуждая от съвета ѝ. В момента Исабеле Скойен работи като пиар консултант в компания, специализирана в лобирането и в политиката. Тя познава лабиринтите на властта, вряла и кипяла е в тези неща; познава и мен.

— „Познава“? — Лицето на Ула се сгърчи в иронична гримаса.

— Ако аз — ако ние — ще се хвърляме в битката, ще трябва да използвам всичко, което ще ми осигури предимство пред конкурентите ми; което ще ме изведе едни гърди пред тях. Говорим за пост в правителството , Ула. Това е върхът.

— А семейството? — подсмръкна тя.

— Знаеш отлично, че никога няма да предам семейството ни…

— Никога, а? — извика тя и изхлипа. — Ти отдавна…

— … и се надявам и ти да си отговорна към общото ни бъдеще, Ула. И да не се поддадеш на безпочвена ревност заради жена, с която в момента общувам само по телефона, и то единствено по делови въпроси.

— Тази жена изкара едва няколко месеца в градския съвет, Микаел. Какво ще научиш точно от нея?

— Например, какви грешки да не допускам, за да си осигуря политическо дълголетие. Назначението ѝ послужи за поука на мнозина. Човек не бива да отстъпва от идеалите си. Не бива да предава близките си, да занемарява задълженията си и отговорностите си. А сгреши ли, да поиска прошка и занапред да си има обица на ухото. Човешко е да се греши, но не и да предаваш доверието на околните. Аз ще оправдая гласуваното ми доверие, Ула — той посегна към ръката ѝ и този път тя не я отдръпна. — Знам, след случилото се нямам право да искам нищо от теб, но за да успея, са ми нужни твоето доверие и твоята подкрепа. Разчитай на мен.

— Как да…

— Ела — той стана, без да пуска ръката ѝ, заведе я до прозореца и я обърна с лице към града.

После застана зад нея и сложи длани върху раменете ѝ. Главното управление се намираше върху билото на хълм и оттам се откриваше гледка над половин Осло, окъпан в слънце.