Ю Несбё - Жажда

— Да потичаш с кучето, а? Приличаш ми на човек с куче. Кефиш ме.

— Защо?

— Алергична съм към котки. Е, момчета, в духа на ползотворното ни сътрудничество обещавам да се обадя, ако се натъкна на нещо, което може да ви бъде от полза.

— Благодарско — кимна Трюлс.

— Но ще ми трябва телефонен номер — Мона До прикова поглед във Вюлер.

— Разбира се.

— Диктувай, записвам.

Вюлер започна да изрежда цифрите една по една. След петата журналистката вдигна глава.

— Това е номерът на централата в Главното управление.

— Нали точно там работя — кимна Вюлер. — Само за сведение: гледам котка.

— Чао — Мона До хлопна бележника си.

Трюлс я проследи с поглед как се клатушка като пингвин към изхода — чудноватата тежка метална врата с елипсовидно стъкло, напомнящо илюминатор.

— Оперативката започва в три — напомни Вюлер.

Трюлс си погледна часовника. Следобедно заседание на разследващата група. Отделът за борба с насилието щеше да е върхът, ако не бяха убийствата. Те скофтваха цялата работа. Означаваха кибичене до късно в службата, бумащина, безкрайни срещи и стресирани хора. Поне му се полагаше безплатна храна в стола и за извънработно време. Трюлс въздъхна, обърна се към вратата и се вцепени.

Беше тя.

Ула.

Тъкмо си тръгваше. Закачи го с поглед, но се престори, че не го е видяла. Не го правеше за пръв път. Вероятно защото останеха ли насаме, ставаше неловко. Двамата открай време избягваха да остават на четири очи — и на по-млади години. Трюлс — защото започваше да се поти и получаваше сърцебиене, а после се измъчваше и заради глупостите, които е изръсил, и заради умните, оригинални реплики, които не му бяха хрумнали навреме. Ула — защото… най-вероятно защото той започваше да се поти, получаваше сърцебиене и мълчеше или дрънкаше тъпотии.

И въпреки това малко остана да извика името ѝ.

Тя обаче вече бе стигнала до металната врата. След малко щеше да излезе, а слънчевата светлина — да целуне красивата ѝ руса коса.

Трюлс прошепна името ѝ наум.

Ула.

Катрине Брат обгърна с поглед залата за инструктаж.

Осмина следователи, четирима аналитици, един криминален експерт. Всички на нейно разположение. И всички я дебнеха като ястреби. Новоизлюпената главна следователка. Жена. Катрине знаеше, че най-скептични към нея са именно колежките ѝ. Често се питаше дали не е устроена по коренно различен начин от повечето жени. Средно нивото на тестостерона в кръвта им се движеше между пет и десет процента от нивото при мъжете, докато нейният гонеше двайсет и пет процента. Завишените стойности не я бяха превърнали в космата буца мускули с увеличен клитор, но откак се помнеше, Катрине имаше много по-високо либидо от приятелките си — поне доколкото ѝ споделяха, а те не бяха и много. Когато положението ставаше неудържимо, Бьорн казваше, че озверявала за секс. Случваше се посред работно време да отскочи с колата до Експертно-криминалния в Брюн, само и единствено за да се изчукат в хранилището зад лабораторията, докато около тях дрънчат колби и епруветки.

Катрине се прокашля, пусна диктофона на телефона си и започна:

— Шестнайсет часът, четвъртък, 22 септември, намираме се в първа зала в Отдела за борба с насилието. Провеждаме първата оперативка на сформираната разследваща група, която работи по убийството на Елисе Хермансен.

Видя как закъснелият Трюлс Бернтсен се вмъква крадешком. Седна най-отзад.

Тя обобщи известното вече на повечето присъстващи: сутринта Елисе Хермансен е открита убита; смъртта най-вероятно е причинена от кръвозагуба, настъпила вследствие от прободни рани в областта на шията. Сигнали от очевидци не са постъпвали. Заподозрени все още няма. Липсват потвърдени веществени доказателства, съотносими към убийството. Биологичният материал, за който се предполага, че е човешки, е изпратен за ДНК анализ. Резултатите ще излязат най-рано след седмица. Криминалистиката и съдебна медицина още изследват другите иззети проби. Или, с други думи: с празни ръце са.

Катрине забеляза как двама от следователите скръстиха отегчено ръце, започнаха да въздишат и едва сдържаха прозевките си. Знаеше какво си мислят: общоизвестни истини, баналности, неподплатени с конкретни факти, твърде неубедителна причина да изоставят работата по другите текущи случаи. Катрине обясни повторно как е стигнала до извода, че убиецът е устроил засада на Елисе в собствения ѝ апартамент, но и на самата нея повторението ѝ прозвуча като опит за самоизтъкване. Новоизлюпен началник проси уважение. Усети първите признаци на отчаяние и се сети какво ѝ беше казал Хари, когато му се обади с молба за съвет.