Дэн Браун - Произход

— Имаш право — отвърна епископът. Все пак в защита на Амбра трябваше да се признае, че дон Хулиан не ѝ беше оставил друг избор.

Кралят бавно се пресегна и стисна костеливата ръка на Валдеспино.

— Не усетих как отлетя времето, приятелю. Двамата с теб остаряхме. Искам да ти благодаря. Ти ме съветваше мъдро през всичките тези години, след смъртта на жена ми, по време на промените в нашата страна, и аз спечелих много от силата на твоите убеждения.

— Приятелството ни е чест, за която вечно ще съм признателен.

Старият монарх се усмихна немощно.

— Знам, че трябваше да правиш жертви, за да останеш до мен, Антонио. Рим например.

Валдеспино сви рамене.

— Въздигането ми в кардиналски сан нямаше да ме приближи до Бог. Моето място винаги е било до теб.

— Твоята преданост е безценен дар за мен.

— А аз никога няма да забравя състраданието, което преди много години прояви към мен.

Кралят затвори очи и стисна ръката на епископа.

— Антонио… Загрижен съм. Синът ми скоро ще застане на руля на огромен кораб, кораб, който не е готов да води. Напътствай го, моля те. Бъди негова пътеводна звезда. Поставяй здраво десницата си на рамото му, особено в бурно море. И особено когато се отклонява от курса, моля те, помагай му да намери верния път… към доброто.

— Амин — промълви Валдеспино. — Давам ти думата си…

Докато прекосяваше площада в хладната нощ, епископът вдигна очи към небето.

„Ваше величество, знайте, че правя всичко по силите си, за да изпълня последното ви желание“.

Утешаваше го мисълта, че кралят е прекалено слаб, за да гледа телевизия. „Ако тази вечер беше видял предаването от Билбао, щеше да умре на място заради това, в което се е превърнала любимата му страна“.

По цялата дължина на Кале де Баилен зад железния портал надясно от него бяха паркирани коли на различни медии и разпъваха сателитните си антени.

„Лешояди“ — помисли си Валдеспино.

Нощният вятър развяваше одеждите му.

„Ще има време за скръб — каза си Лангдън, като се бореше със силните си емоции. — Сега е време за действия“.

Вече беше помолил Уинстън да потърси в записите на музейната охрана каквато и да е информация, която да помогне за задържането на убиеца. И после му бе пошушнал да се порови и за всякакви връзки между епископ Валдеспино и Авила.

Агент Фонсека се връщаше, като продължаваше да разговаря по телефона.

— Si… si — каза той. — Claro. Inmediatemente 23 23 Да, да. Ясно. Веднага (исп.) — Б.пр. . — Затвори и насочи вниманието си към Амбра, която стоеше наблизо и изглеждаше замаяна.

— Тръгваме, госпожице Видал — рязко каза агентът. — Дон Хулиан нареди веднага да ви отведем в кралския дворец, където ще сте в безопасност.

Директорката видимо се напрегна.

— Няма да зарежа Едмънд така! — И посочи трупа под одеялото.

— С това ще се заеме полицията — отвърна Фонсека. — Съдебният лекар ще пристигне всеки момент. Към господин Кърш ще бъде проявено нужното уважение. Но трябва веднага да тръгнем. Смятаме, че сте в опасност.

— В никаква опасност не съм! — заяви Амбра и пристъпи към него. — Преди малко убиецът имаше идеална възможност да ме застреля и не го направи. Явно целта му е бил Едмънд!

— Госпожице Видал! — Вените на шията на агента се издуха. — Принцът ви иска в Мадрид. Безпокои се за вашата безопасност.

— Нищо подобно! — тросна се тя. — Безпокои се за политическите последици.

Фонсека бавно издиша и сниши глас.

— Случилото се тази вечер е тежък удар за Испания, госпожице Видал. Както и тежък удар за принца. Провеждането на това събитие в музея е грешка.

В главата на Лангдън внезапно прозвуча гласът на Уинстън:

— Професоре? Музейната охрана преглежда записите от външните камери на сградата и като че ли е открила нещо.

Робърт го изслуша и махна с ръка на агента, като прекъсна укорителната му тирада.

— Господин Фонсека, компютърът казва, че една от камерите на покрива на музея частично е заснела отгоре колата, с която е избягал убиецът.

— Наистина ли? — изненада се агентът.

Лангдън му предаде получената от Уинстън информация.

— Черен седан, който потеглил от задната уличка… регистрационните му номера не се виждали отгоре… необичаен стикер на предното стъкло.

— Какъв стикер? — попита Фонсека. — Можем да предупредим полицията да се оглежда за него.

— Изображението на стикера ми беше непознато, обаче го потърсих сред всички известни символи на света и открих съвпадение — съобщи Уинстън в главата на Лангдън.