Дэн Браун - Произход

— Не… Името не ми говори нищо — прошепна тя, погледна Лангдън, после отново погледна агента. — Просто се… изумих, че убиецът е офицер от испанския военноморски флот.

„Лъже — усети Лангдън, озадачен защо жената се опитва да скрие истинската причина за реакцията си. — Тя знае кой е този човек“.

— Кой се занимаваше със списъка на гостите?! — попита Фонсека и пристъпи към Амбра. — Кой е добавил името на този човек?

Устните ѝ се разтрепериха.

— Ъъъ… Нямам представа.

Въпросите на агента бяха прекъснати от внезапна какофония от мелодии и пиукане на джиесеми из целия балон. Уинстън очевидно беше успял да възстанови мобилното покритие и телефонът в джоба на сакото на Фонсека също зазвъня.

Агентът го извади, видя кой се обажда, пое си дълбоко дъх и отговори.

— Ambra Vidal está a salvo.

„Амбра Видал е в безопасност“. Лангдън се обърна към нея. Очите им се срещнаха.

После в главата му прозвуча гласът на Уинстън:

— Професоре, Амбра Видал отлично знае как Луис Авила се е озовал в списъка на гостите — прошепна компютърът. — Защото го е добавила самата тя.

Робърт имаше нужда от известно време, за да осмисли това.

„Амбра Видал лично е включила убиеца в списъка на гостите?!

И сега лъже, че не го познава?!“

Преди Лангдън да успее да направи каквито и да било нови изводи от тази информация, Фонсека подаде джиесема си на Амбра.

— Don Julián quiere hablar con usted 21 21 Дон Хулиан иска да разговаря с вас (исп.) — Б.пр. .

Директорката едва не отскочи назад.

— Кажете му, че съм добре — отвърна тя. — Ще му се обадя след малко.

Агентът сякаш не вярваше на ушите си. Покри телефона с длан и ѝ зашепна:

— Su alteza Don Julián, el principe, ha pedido 22 22 Негово височество дон Хулиан, принцът, моли… (исп.) — Б.пр. …

— Не ме интересува, че е принц — прекъсна го Амбра. — Ако иска да стане мой съпруг , трябва да се научи да ми оставя известна свобода, когато имам нужда. Току-що станах свидетелка на убийство и искам малко спокойствие! Кажете му, че ще му позвъня след малко.

Фонсека я зяпна и в очите му припламна чувство, което граничеше с презрение. После се обърна и се отдалечи, за да продължи разговора без свидетели.

Този странен диалог обаче помогна на Лангдън да си обясни нещо. „Амбра Видал е сгодена за испанския престолонаследник Хулиан?! — Ето защо всички се отнасяха с нея като с известна личност. Това обясняваше и присъствието на агентите от Гуардия Реал, но не и причината директорката да не пожелае да разговаря с годеника си. — Принцът сигурно ужасно се е разтревожил, ако е гледал предаването по телевизията“.

Почти мигновено го порази нова, много по-плашеща мисъл.

„Господи боже… Амбра Видал е свързана с мадридския кралски дворец!“

Това неочаквано съвпадение го вледени, когато си спомни за получената от Едмънд заплашителна гласова поща от епископ Валдеспино.

В Катедрал де ла Алмудена на двеста метра от кралския дворец епископ Валдеспино за миг притаи дъх. Още носеше богослужебните си одежди и седеше пред лаптопа си, хипнотизиран от кадрите, предавани от Билбао.

„Това ще се превърне в сензационна новина“.

Доколкото виждаше, световните медии вече пощръкляваха. Едни интервюираха водещи научни и религиозни авторитети за презентацията на Кърш, докато други правеха догадки кой и защо го е убил. Всички явно бяха единодушни, че както изглежда, някой е искал радикално да се погрижи откритието на футуриста никога да не види бял свят.

След дълъг размисъл Валдеспино извади джиесема си и позвъни.

Рави Кьовеш отговори веднага.

— Ужасно! — Гласът на равина звучеше почти истерично. — Гледах по телевизията! Трябва веднага да отидем в полицията и да разкажем всичко, което знаем!

— Съгласен съм, че това е ужасяващ обрат, рави — отвърна епископът. — Но преди да предприемем каквито и да било действия, трябва да помислим.

— Няма какво да мислим! — отсече Кьовеш. — Ясно е, че убийците няма да се спрат пред нищо, за да погребат откритието на Кърш! Убеден съм, че те са убили и Саид. И сега ще дойдат за нас ! Ние с вас имаме моралния дълг да отидем в полицията и да им разкрием каквото ни каза Кърш.

— Морален дълг ли? — възрази Валдеспино. — Май по-скоро искате да оповестите информацията, така че никой да няма мотив да ни запуши устата завинаги.

— Определено трябва да мислим за собствената си безопасност, но освен това имаме и морален дълг към света. Съзнавам, че това откритие ще разколебае някои фундаментални религиозни вярвания, обаче ако съм научил нещо през дългия си живот, това е, че вярата винаги оцелява, дори когато е поставена на тежки изпитания. Сигурен съм, че вярата ще оцелее и сега, даже да съобщим какво е открил Кърш.