Дэн Браун - Произход

Принцът очевидно също смяташе така, защото след съвсем кратък период на ухажване ѝ направи предложение — по напълно неочакван и романтичен начин — и Амбра Видал прие.

През следващите седмици пресата ежедневно публикуваше репортажи за нея, като подчертаваше, че годеницата на престолонаследника се е оказала нещо много повече от обикновена хубавица. Тя съвсем скоро демонстрира независимостта си, като не позволи Гуардия Реал да се намесва в ежедневния ѝ живот и да я охранява, освен на големи публични събития.

Когато началникът на Гуардия Реал дискретно предложи Амбра да започне да се облича по-консервативно и да не носи толкова прилепнали дрехи, тя публично се пошегува, че била смъмрена от завеждащия на „Guardarropía Real“ — кралския гардероб.

Лицето ѝ украсяваше кориците на всички либерални списания. „Амбра! Красивото бъдеще на Испания!“ Когато отказваше да даде интервю, те я обявяваха за „независима“, а когато се съгласяваше, я наричаха „достъпна“.

Консервативните издания осмиваха безочливата претендентка за кралица като жадна за власт опортюнистка, която ще окаже опасно влияние върху бъдещия крал. В доказателство се позоваваха на очебийното ѝ неуважение към репутацията на принца.

Първото им безпокойство идваше от навика на Амбра да нарича престолонаследника само с малкото му име, вместо с традиционното обръщение „дон Хулиан“ или su alteza — „ваше височество“.

Второто им притеснение обаче беше доста по-сериозно. През последните няколко седмици работният график на Амбра почти не ѝ оставяше време за принца, затова пък многократно я бяха виждали да обядва край музея в Билбао с един войнстващ атеист — американския технологичен гений Едмънд Кърш.

Въпреки нейните обяснения, че обедите били просто работни срещи с един от главните спонсори на музея, източници в двореца намекваха, че кръвта на Хулиан почвала да кипи.

Не че някой можеше да го обвинява.

Всъщност проблемът се свеждаше до това, че броени седмици след годежа възхитителната годеница на Хулиан предпочиташе да прекарва повечето си време с друг мъж.

Лицето на Лангдън продължаваше да е притиснато към чима. Тежестта на агента отгоре му го смазваше.

Странно — той не изпитваше нищо.

Емоциите му бяха парализирани — хаос от слоеве скръб, страх и ярост. Току-що публично бяха екзекутирали по най-жесток начин един от най-блестящите умове на света, негов скъп приятел. „Убиха го само мигове преди да оповести най-голямото откритие на живота си“.

Робърт осъзна, че трагичната загуба на човешки живот е съпътствана от друга загуба — научна.

„Сега светът никога няма да узнае какво е открил Едмънд“.

Изведнъж го обзе гняв, последван от непреклонна решителност.

„Ще направя всичко възможно да намеря виновника. И ще изпълня твоето завещание, Едмънд. Ще намеря начин да споделя твоето откритие със света“.

— Вие сте знаели — повтори в ухото му дрезгавият глас на агента. — Вървяхте към трибуната, все едно очаквахте нещо да се случи.

— Получих… предупреждение — изпъшка Лангдън, който едва можеше да диша от тежестта на мъжа.

— От кого ?!

Слушалките на главата на Робърт се бяха изкривили.

— Слушалките… това е компютърен гид. Предупреди ме компютърът на Едмънд Кърш. Натъкнал се на нередност в списъка на гостите — бивш адмирал от испанския военноморски флот.

Главата на агента беше толкова близо, че Лангдън чу изпращяването на слушалката в ухото му. Гласът отсреща звучеше задъхано и настойчиво и макар че не владееше испански добре, професорът разбра лошата новина.

— … el asesino ha huido…

Убиецът беше избягал.

— … salida bloqueada…

Изходът бил блокиран.

— … uniforme militar bianco…

Когато чу думите „бяла военна униформа“, агентът поотслаби натиска върху Лангдън.

— Uniforme naval? — попита той партньора си. — Blanco… Como de almirante?

Прозвуча положителен отговор.

„Бяла морска униформа като на адмирал — преведе си Робърт. — Уинстън беше прав“.

Агентът го пусна и се изправи.

— Обърнете се.

Лангдън с усилие се претърколи по гръб и се надигна на лакти. Виеше му се свят, гърдите му бяха натъртени.

— Не мърдайте — нареди мъжът.

Робърт изобщо нямаше намерение да мърда — изправеният до него агент беше деветдесетина килограма мускули и повече не се налагаше да демонстрира, че схваща работата си съвсем сериозно.

— Inmediatamente! 20 20 Незабавно (исп.) — Б.пр. — отсечено каза агентът по радиостанцията си и продължи с настойчива молба за подкрепа от градската полиция и блокада на улиците около музея. — … policía local… bloqueos de carretera…