Дэн Браун - Произход

— Случайно да сте гледали презентацията на Едмънд? — попита той.

Беня се засмя.

— Цели три пъти. Трябва да кажа, че тази нова идея за ентропията, как вселената „искала“ да разпространява енергия, малко ми напомня за Битие. Когато се замисля за Големия взрив и разширяващата се вселена, виждам разцъфтяваща сфера от енергия, която расте ли расте нататък в космическия мрак… и носи светлина там, където по-рано е нямало.

Лангдън се усмихна. Щеше му се Беня да е бил негов свещеник в детството му.

— От Ватикана направили ли са вече официално изявление?

— Подготвят го, обаче май има малко… — отец Жоаким шеговито сви рамене — разногласия. Както знаете, въпросът за произхода на човека открай време е обект на спорове в християнството, особено за фундаменталистите. Ако питате мен, трябва да го разрешим веднъж завинаги.

— И как? — Робърт вдигна вежди.

— Трябва всички да постъпим така, както вече правят много църкви — откровено да признаем, че Адам и Ева не са съществували, че еволюцията е факт и че заради християните, които твърдят противното, всички изглеждаме като глупаци.

Лангдън се закова на място и зяпна стария свещеник.

— О, я стига! — разсмя се отец Жоаким. — Аз не вярвам, че съшият този Бог, който ни е дал интелект и здрав разум…

— … е искал да не ги използваме ли?

Беня се ухили.

— Виждам, че сте запознат с Галилей. Всъщност физиката беше детската ми страст — стигнах до Бог чрез все по-дълбоката си почит към физическата вселена. Това е една от причините „Саграда Фамилия“ да е толкова важна за мен. Тя прилича на храм от бъдещето… пряко свързан с природата.

Робърт също се зачуди дали подобно на Пантеона в Рим тази катедрала няма да е начало на прехода, сграда, стъпила с единия крак в миналото и с другия — в бъдещето, физически мост между една умираща вяра и новата, идеща на нейно място. Ако наистина беше така, тя щеше да е много по-важна, отколкото предполагаха всички.

Отец Жоаким го поведе по същото вито стълбище, по което се бяха спуснали предишната нощ.

„В криптата“.

— За мене е очевидно, че има само един начин християнството да оцелее в настъпващата ера на науката — говореше свещеникът, докато слизаха. — Трябва да престанем да отхвърляме научните открития. Трябва да престанем да отричаме доказаните факти. Трябва да се превърнем в духовен партньор на науката и като използваме огромния си опит — хилядолетна философия, себепознание, медитация, душевни терзания, — да помогнем на човечеството да изгради етична рамка и да се погрижим новите технологии да ни обединят, просветлят и възвисят… а не да ни погубят.

— Напълно съм съгласен с вас — отвърна Лангдън. „Дано само науката приеме вашата помощ“.

Когато слязоха долу, Беня посочи витрината до гроба на Гауди, в която лежеше томът на Едмънд със събраните съчинения на Уилям Блейк.

— Ето за какво исках да ви попитам.

— За книгата на Блейк ли?

— Да. Както знаете, аз обещах на господин Кърш, че ще я експонираме тук. Съгласих се, защото смятах, че той иска да покажем тази илюстрация.

Двамата стигнаха до витрината и впериха погледи в драматичното изображение на измисления от Блейк бог Юризън, който измерваше вселената с пергел.

— Обаче ми направи впечатление, че текстът на съседната страница… е, просто прочетете последния стих.

— „Отишли са си мрачните религии и благата наука се е възцарила“, това ли? — като продължаваше да гледа свещеника, изрецитира Лангдън.

Отец Жоаким се изненада.

— Вие сте знаели?!

Робърт се усмихна.

— Да.

— Е, трябва да призная, че този стих много ме обезпокои. Изразът „мрачните религии“ е изключително смущаващ. Сякаш Блейк твърди, че религиите са мрачни… злобни и някак си зли.

— Това е доста разпространена заблуда — отвърна професорът. — Всъщност Блейк е бил дълбоко духовна личност, морално извисена над сухото тесногръдо християнство на Англия през осемнайсети век. Той е вярвал, че религиите са два вида — мрачните догматични религии, потискащи творческото мислене… и светлите благи религии, насърчаващи самонаблюдението и творчеството.

Беня изглеждаше изненадан.

— Последният стих на Блейк може да се преведе със следните думи — увери го Лангдън. — „Благата наука ще прогони мрачните религии… и ще се възцари просветената вяра“.

Отец Жоаким дълго мълча, после на устните му бавно плъзна кротка усмивка.

— Благодаря, професоре. Вие ме избавихте от една изключително неловка морална дилема.