Том Смит - Дете 44

Лев разбираше, че отказвайки се да ги предадат, бандитите следваха своята извратена логика. Бяха готови да изнасилват и убиват за грошове. Но не и да доносничат. Това беше въпрос на техния морал. Ако другите урки, участниците в тяхното престъпно братство, разберат, че са предавали събратята си, прошка за тях няма да има. И просто ще ги убият.

Двамата от конвоя се спогледаха. Не знаеха как да постъпят и решиха да не правят нищо. Нямаше за къде да бързат. Пътуването до Вторая Речка, градче на брега на Тихия океан, щеше да продължи няколко седмици. Имаха много време и възможности. Можеха да изчакат по-нататъшни заповеди. Началниците ще измислят нов план. Един от охранителите се обърна към затворниците.

— За наказание ще оставим труповете тук. В тази жега скоро ще почнат да се разлагат и смърдят и всички ще се разболеете. Може би тогава ще проговорите.

Горд от своята находчивост, той слезе от вагона. Последваха го и останалите от охраната. Затръшнаха вратата.

След малко влакът потегли. Млад мъж със счупени очила се взря в Лев през напуканите стъкла и прошепна:

— Как смятате да избягате?

Имаше право да знае. Сега бягството им засягаше всички. В отговор Лев му показа окървавеното желязо. Охраната беше забравила да го прибере.

13 юли

Лев лежеше по корем на пода, промушил ръка през малката дупка, използвана от затворниците за тоалетна. Опитваше се с помощта на парчето стомана да отстрани гвоздеите, с които бяха заковани дъските на пода. Гвоздеите бяха заковани отдолу и можеха да бъдат достигнати само през дупката, не много по-широка от китката му. Лев свали ризата на един от мъртвите и доколкото можеше почисти около дупката. Резултатът беше минимален. За да стигне до трите гвоздея, беше принуден да притисне лице до просмуканите с урина и изпражнения дъски, повдигаше му се, докато се опитваше пипнешком да подхване гвоздеите. В пръстите му се забиваха тресчици. Раиса предложи да помогне, тъй като ръцете и китките ѝ бяха по-тънки. Но ръцете на Лев бяха по-дълги и като се протегне, можеше да достигне до всеки от трите гвоздея.

Завързал с парцал от ризата устата и носа си, за да се предпази донякъде от вонята, той достигна до третия, последен гвоздей и започна да дълбае дървото около него, за да подпъхне желязото под него и да го извади. Беше му нужно много време за двата гвоздея, защото работата му прекъсваше всеки път, когато някой трябваше да ползва тоалетната.

Последният гвоздей се оказа най-труден. Отчасти това се дължеше на умората — беше късно, може би един-два часът през нощта — но и нещо друго го тревожеше. Лев подпъхваше парчето стомана под главата на гвоздея, но той не се разхлабваше. Изглежда, беше забит под ъгъл и огънат от ударите на чука. Не излизаше. Трябваше да издълбае дървото, вероятно до края на гвоздея. Като разбра, че ще му е нужен може би още час, изведнъж го налегна умора. Пръстите му бяха разкървавени, ръцете го боляха — не можеше да се освободи от вонята. Вагонът внезапно се разклати, той се изтърколи настрани, желязото се изплъзна от пръстите и падна на релсите.

Лев извади ръката си от дупката. Раиса стоеше до него.

— Готово ли е?

— Изпуснах го. Изпуснах желязото.

Беше ядосан на собствената си несръчност, вече нямаше инструмент.

Като видя разкървавените пръсти на мъжа си, Раиса хвана дъската и се опита да я повдигне. Тя се повдигна от единия край, но не достатъчно, за да пъхне ръка под нея и да се опита да я изкърти. Лев избърса ръцете си и се огледа за нещо остро, което би могъл да използва.

— Трябва да издълбая дървото и да стигна до края на последния гвоздей.

Раиса знаеше, че обискират всички затворници, преди да се качат на влака. Съмняваше се някой да има метален предмет у себе си. Замисли се и погледът ѝ се спря на близкия труп. Той лежеше по гръб с отворена уста. Тя се обърна към мъжа си.

— Колко дълъг и остър трябва да е инструментът.

— Почти съм завършил. Имам нужда от нещо по-твърдо от пръстите ми.

Раиса прекрачи към трупа на мъжа, който се опита да я изнасили и убие. Без да изпитва нито омраза, нито удовлетворение, мръщейки се от отвращение, повдигна челюстта му. Вдигна крак, поколеба се и се огледа. Всички я наблюдаваха. Тя замижа, удари с тока и изби предните му зъби.

Лев допълзя, пъхна ръка в устата на трупа и извади оттам зъб, резец, не идеален, но достатъчно остър и твърд, за да може да продължи работата си. Върна се при дупката и легна по корем. Стиснал здраво зъба, намери гвоздея и продължи да дълбае дървото около него, откъртвайки малки късчета.