Том Смит - Дете 44

В килията влезе Василий и направи знак на охраната да постави стол срещу Лев. Офицерът се подчини и го сложи на разстояние от Лев. Василий приближи стола и сега коленете им почти се допираха. Не откъсваше поглед от Лев, гледайки как се напряга да скъса въжето.

— Отпусни се, жена ти не е пострадала. В съседната килия е.

Василий посочи на охраната решетката. Офицерът я отвори. Василий извика:

— Раиса, кажи нещо на мъжа си. Той се тревожи за теб.

Гласът на Раиса се чу като едва доловимо ехо:

— Лев?

Лев се облегна и се отпусна. Преди да успее да отговори, охраната затръшна решетката. Лев погледна Василий.

— Не е нужно да ни измъчвате. Знаеш колко много разпити съм виждал. Знам, че е безсмислено да се мъчиш да издържиш. Задай каквито искаш въпроси, ще отговоря.

— Но аз вече знам всичко. Прочетох събраните от теб документи. Говорих с генерал Нестеров. Той много искаше децата му да не израснат в сиропиталище. Раиса потвърди всичко, което той ми разказа. Към теб имам само един въпрос. Защо?

Лев не разбираше. Но вече не се съпротивляваше. Беше готов да каже това, което този човек искаше да чуе. Заговори като провинил се ученик пред учителя си.

— Съжалявам. Не исках да проявя неуважение. Не разбирам. Питаш защо…?

— Защо рискува и малкото, което ти оставаше, което ти позволихме да запазиш? Заради някаква нелепа фантазия?

— Питаш за убийствата?

— Всичките убийства са били разкрити.

Лев не отговори.

— Не вярваш, нали? И досега ли смяташ, че някакъв човек или група хора избива руски момчета и момичета из цялата страна без никаква причина?

— Сгреших. Имах хипотеза. И тя се оказа погрешна. Отказвам се от нея. Ще подпиша официален отказ, ще призная вината си.

— Ще признаеш ли, че си виновен в най-тежкото престъпление — антисъветска агитация. Изглежда като западна пропаганда, Лев. Това мога да го разбера. Ако работиш за Запада, ти си предател. Сигурно са ти обещали пари, власт, всичко онова, от което бе лишен. Това поне мога да разбера. Такъв ли е случаят?

— Не.

— Тъкмо това ме тревожи. Ти искрено си вярвал, че тези убийства са свързани, а не са дело на извратеняци, скитници, пияници или асоциални елементи. Да го кажем направо, това е безумие. Работил съм с теб. Зная колко педантичен си бил. И ако трябва да бъда откровен, винаги съм ти се възхищавал. Преди да си изгубиш ума по жена си. И когато чух за новото ти приключение, просто не повярвах.

— Имах една хипотеза. Тя се оказа погрешна. Не знам какво друго мога да кажа.

— Защо някой ще иска да убива тези деца?

Лев се загледа в човека, седнал срещу него, който искаше да убие две деца заради приятелството на родителите им с ветеринарния лекар. И щеше да ги застреля в тила, без да се замисли. А ето че беше задал този въпрос искрено.

Защо някой ще иска да убива тези деца?

Беше убивал безразборно, не по-малко от човека, когото търсеше Лев, а може би и повече. А ето че недоумяваше за логиката на тези престъпления. Нима не разбираше, че който иска да убива, може да постъпи на служба в МГБ или да стане охрана в ГУЛАГ? Ако мислеше така, Лев напълно го разбираше. Имаше толкова много законни отдушници за насилието и желанието да убиваш, защо трябва да прибягваш до беззаконие? Но проблемът съвсем не беше в това.

Тези деца.

Объркването на Василий се дължеше на това, че престъпленията очевидно нямаха мотив. Можеше да си представи убийството на дете. Но какъв е смисълът? За какво да убива? Нямаше никаква държавна необходимост да бъдат убити тези деца, престъпленията не служеха на някаква възвишена цел, нито даваха материални облаги. Тъкмо това Василий не можеше да разбере.

Лев повтори.

— Имах една теория. Тя се оказа погрешна.

— Вероятно изгонването ти от Москва, уволнението от могъщата организация, на която служеше предано толкова години, е било за теб по-голям шок, отколкото очаквахме. Ти си горд човек, Лев. Умът ти очевидно се е повредил. Затова искам да ти помогна.

Василий се изправи, премисляйки ситуацията. След смъртта на Сталин на Държавна сигурност бе забранено да прибягва до насилие при разпитите на арестуваните. В стремежа си да оцелее на всяка цена Василий веднага се беше нагодил. Но ето че сега в ръцете му се оказа Лев. Можеше ли просто да излезе от килията, като го остави да изслуша своята присъда? Беше ли това достатъчно за него? Щеше ли да го задоволи? Обърна се към вратата, премисляйки, че отношението му към Лев сега е също толкова опасно за него, колкото е и за Лев. Усещаше как обичайната му предпазливост отстъпва пред нещо лично, което прилича на страст. Не можеше да устои. Направи знак на охраната да се приближи.