Том Смит - Дете 44

Електричката пристигна в Ростов. Нестеров слезе, убеден, че е открил центъра на престъпленията. Някога, преди четири години и преди да бъде прехвърлен във Волск, беше служил в ростовската милиция и сега не му беше трудно да събере информация. Според последните му изчисления при подобни обстоятелства бяха убити петдесет и седем деца. Голяма част от убийствата бяха станали в тази област. Беше ли възможно из цялата западна част на страната да са останали нацистки войници? Огромна територия беше окупирана от Вермахта. Той самият беше воювал в Украйна и с очите си бе видял изнасилванията и убийствата, извършвани от отстъпващата армия. Решил да не вярва на нито една от версиите, генералът засега отхвърли тези съображения. Задачата на Лев в Москва беше решаваща, за да се внесе поне малко професионализъм в измислиците за личността на убиеца. А пред Нестеров стоеше задачата да събере колкото може повече факти за местожителството на престъпника.

По време на отпуската семейството му отседна при майка му в нов микрорайон, построен по програмата за следвоенно възстановяване на града: сградите бяха предвидени да подслонят колкото може повече хора, а не да се живее удобно в тях. Те вече бяха амортизирани, изглеждаха така още преди да бъдат завършени. Лишени от водопровод и отопление, те по нищо не се отличаваха от къщата му във Волск. Двамата с Инеса бяха се разбрали да кажат на майка му, че са получили нова квартира. Тя толкова се успокои от лъжата, като че ли самата живееше в това ново жилище. Наближавайки къщата, Нестеров погледна часовника си. Беше излязъл в шест сутринта, а вече наближаваше девет вечерта. Бяха изминали петнайсет часа, а той не се беше сдобил с някаква полезна информация. Времето му изтичаше. Утре се прибираха у дома.

Влезе в двора. От единия до другия му край беше простряно пране. Видя и техни дрехи сред другите. Бяха изсъхнали. Като мина между прането, тръгна към вратата на квартирата на майка си и престъпи прага на кухнята.

Инеса седеше на табуретка с разкървавено лице и завързани ръце. Зад нея стоеше непознат мъж. Без да се опита да разбере какво е станало и кой е този човек, Нестеров се втурна напред, обзет от гняв. Не даваше и пет пари, че мъжът е във военна униформа и можеше да го убие, който и да е той. Генералът вдигна юмрук. Преди да се е доближил, ръката му изтръпна от остра болка. С периферното си зрение забеляза жена на около четирийсет години с черна полицейска палка в ръка. Някъде беше я виждал. Спомни си къде — на плажа, преди два дни. В другата си ръка небрежно държеше пистолет, наслаждавайки се на властта си. Направи знак на офицера. Той пристъпи напред и хвърли купчина листове на пода. Те се разпиляха в краката им, всички документи, които той беше успял да събере през последните два месеца, снимки, описания, карти — папката със случаите на убитите деца.

— Генерал Нестеров, вие сте арестуван.

7 юли

Лев и Раиса слязоха от влака и като се преструваха, че подреждат чантите си, изчакаха всички пътници да влязат в сградата на гарата. Беше късно, но не тъмно и страхувайки се да не бъдат забелязани, напуснаха перона и забързаха към гората.

Едва когато стигнаха до мястото, където бяха скрили нещата си, Лев се спря и си пое дъх. Гледаше замислен дърветата и се питаше дали постъпи правилно, като унищожи писмото. Разбираше защо са пожелали да запишат мислите и чувствата си: искали са да намерят покой. Но и Раиса беше права за него, когато каза:

Така ли успяваш да заспиш, стараейки се да забравиш случилото се през деня?

Тя дори не знаеше колко беше права.

Раиса докосна ръката му.

— Добре ли си?

Попита го какво пише в писмото. Лев се замисли дали да не я излъже и да ѝ каже, че това са някакви лични подробности за семейството му, които той съвсем бил забравил. Но тя щеше да се досети, че я лъже. Затова ѝ каза истината, че е накъсал писмото на малки парченца и ги е изхвърлил през прозореца. Не беше поискал да го прочете. Родителите му можеха да са спокойни, че са свалили бремето от плещите си. За негово облекчение тя не се усъмни в неговото решение и повече не се върна към този въпрос.

Започнаха да разравят листата и ронливата почва, под които бяха скрити нещата им. Съблякоха градските си дрехи, за да облекат онези, с които бяха поели към гората — необходима част от прикритието им. Разсъблечени, останали сами в гората, те замряха за миг, загледани един в друг. Може би беше поради опасността, може би беше въпрос на благоприятен случай, но Лев я желаеше. Не беше сигурен в чувствата ѝ, затова не предприе нищо, страхувайки се да направи първата стъпка, като че ли никога преди не бяха се любили, сякаш им бе за първи път и двамата не бяха сигурни какво може и какво не. Тя първа го хвана за ръката. Това беше достатъчно. Той я придърпа към себе си и я целуна. Бяха убили заедно, бяха мамили заедно, замисляли, планирали и лъгали. И двамата бяха престъпници, бяха заедно срещу целия свят. Време беше да закрепят тази нова връзка. Само ако можеха да останат тук, да живеят за момента, скрити в гората, да се наслаждават на тези чувства завинаги.