Брэд Тор - Тайният орден

Щом момичето се върна с питието, обясни къде се намира храната, как може да гледа филм, връчи му и айпад, свързан безжично със сателитната интернет система на самолета.

Нямаше намерение да гледа филми. Единственото, за което мечтаеше, беше да спи. Преди да слязат от „Сиена Стар“, успя да вземе бърз душ и да се обръсне, но нищо повече. Не беше си лягал от двайсет и четири часа. Познавайки маниера на Стареца, със слизането си от самолета щеше да бъде включен в някаква задача, така че нямаше да има време за почивка.

Веднага щом машината излетя и достигна необходимата височина, Натали му сервира храна и отиде да приготви кабината с леглото. Въпреки чудесната изолация от шума на моторите тя му остави тапи за уши и маска за очите, както и копринена пижама. Харват благодари и затвори вратата зад себе си.

Не беше от хората, които използват пижами. Съблече се и се отпусна между чаршафите. Все още беше много напрегнат и веднага щом затвори очи, картината на разтрошената глава на Муками изникна в съзнанието му. Трябваше да замести гледката с нещо друго.

Пробва няколко образа, но в крайна сметка се спря на лицето на Натали. Полека-лека се появиха и други картини и след десет минути той вече спеше дълбоко.

Когато се събуди, в съзнанието на Харват първо изплува образът на Натали. Вероятно защото тя леко чукаше на вратата. С едно-единствено кацане да презаредят бяха взели разстоянието за по-малко от десет часа.

Харват се облече и се възползва от несесера с тоалетни принадлежности, който намери до умивалника. В салона Натали го чакаше с малък поднос с храна. Беше стигнал едва до половината, когато от високоговорителя долетя съобщението на капитана, че е време да се приготвят за кацане.

Важният пасажер бързо преглътна още няколко хапки и благодари на Натали, която сръчно разчисти. Той погледна през прозореца и с изненада забеляза, че слънцето е на почти същото място на небосклона, където го видя и при напускането на Кения. Изумително е наистина как пътуването назад през времевите зони, особено с толкова бърза машина, създава впечатлението, че денят изобщо не е напреднал.

Още по-изумителен беше фактът, че се готвеха да кацнат на националното летище „Рейгън“, а не на „Дълес“, където се приземяваха машините от международните полети. Единствените международни бизнес полети, които имаха право на тази привилегия, бяха от летища, където САЩ имаше митнически и гранични служби. Момбаса със сигурност не беше сред тях. Този, който бе уредил полета на Харват, положително имаше сериозни връзки някъде по високите етажи на властта.

Щом се приземиха и спряха, екипажът се събра, за да изпрати пасажера си. Харват им благодари и получи от втория пилот малка кутия.

— Сувенир от вашия полет — информира го той.

Харват надникна вътре и видя прекрасен макет на свръхзвуковия джет „Еъриън“ с всички подробности, дори и надписа на корпуса отвън.

— Много благодаря.

— Едва ли искате да забравите и това тук — усмихна му се Натали, подавайки несесера, който беше използвал.

За разлика от майка си, както и от многото жени, с които бе излизал, Харват не прибираше сапуните и шампоаните от хотелите, нито пък несесерите, които се полагаха на пътниците от първа класа. Не искаше обаче да засегне Натали, затова прие малкия ѝ подарък с усмивка и благодарности. Можеше да го пусне в първото кошче за смет.

Премина митническия и паспортния контрол и се качи на специалната кола, която го чакаше, за да го отведе в службата, където да уреди останалите формалности, а оттам до „Обслужване на бизнес авиацията“, преди някой от „Карлтън Груп“ да го вземе за срещата му със Стареца във Вашингтон.

Пред „Обслужване на бизнес авиацията“ завари Слоун Ашби, едно от протежетата на своя шеф. С високите скули, тъмносивите очи и опънатата си назад в опашка коса, тя напомняше по-скоро на младата съпруга на провинциален банкер. Би било грешка обаче човек да си създава мнение за тази жена по външния ѝ вид.

Слоун имаше не само превъзходен ум — бе завършила с пълен отличен Нортуестърн Юнивърсити с магистърска степен по математика и химия — но и голям талант в зимните спортове: фигурно пързаляне и сноуборд. Беше и страхотен оперативен работник.

Харват, който беше бивш състезател на Съединените щати по ски спускане, бе споделял с колегите си, че това, което най-много харесва у нея, е смелостта в спорта. Никой не му повярва. Всички предполагаха, че всъщност му допада сексапилът ѝ. С други думи, дори хора, обучени да ценят другите по способностите им, ставаха жертва на привлекателния ѝ външен вид.