Брэд Тор - Тайният орден

Преди Харват да успее да извика поне „Чакай“, да го призове за спокойствие или дори да стреля, пиратът натисна спусъка и въздухът наоколо се изпълни с червеникава мъгла, стената и леглото отзад се оплискаха с кръв и ситни кости, с парченца от мозъка на Муками.

Тялото на механика едва бе докоснало пода, а Харват вече бе изпразнил пълнителя на своя автомат в сомалиеца.

— Мамка му! — процеди тюленът. — Мамка му!

Санчес мълчеше. Нямаше и какво да каже. Извърна лице към коридора навън, за да се увери, че никой не ги застрашава вече.

Харват се мъчеше да овладее гнева си. Пристъпи напред и извади радиотелефона си. Скоро се съвзе и се обърна към гръцкия капитан.

— Капитан Велопулос, тук сме, за да ви отведем на танкера. Моля ви да стоите близо до нас и да правите всичко, което ви кажа. Разбрахте ли ме?

Човекът кимна и след като намериха ключовете за колата на Муками, Санчес и Харват го изведоха на двора.

Докато Санчес излезе на улицата, за да огледа обстановката извън оградата, Харват се свърза с екипа на Стрелеца, за да даде описание на мерцедеса, с който ще пътуват, къде ще чакат на пристанището и приблизителния час, в който се надяват да са там.

— Разбрано, Викинг — гласеше отговорът. — Ще се видим на кея след две минути. Край.

Накараха капитана да легне на пода при задната седалка, а двамата морски тюлени седнаха отпред.

Не бяха изминали и една пресечка, когато забелязаха как към нощното небе се издигат пламъците на горящите лодки в пристанището.

— Няма много да се зарадват, като ни видят — подхвърли Санчес.

Все още разстроен от смъртта на кениеца, Харват натисна педала на газта.

— Дяволите да ги вземат!

Санчес кимна и включи радиотелефона си.

— Стрелец, говори Маркер. Ще бъдем на място след шейсет секунди. Край.

— Разбрано, Маркер. Не забравяйте, че пристанът е фрашкан с мършави. Край.

— Разбрано. Бъдете там. Край.

— Ще бъдем. Не бери грижа. Край.

— Готов ли си? — вдигна очи към спътника си Санчес.

— Само гледай. — Харват стисна по-здраво волана.

Мерцедесът профуча с вой по тясната главна улица и навлезе в пристанището. Хора тичаха във всички посоки наоколо и Харват натискаше непрестанно клаксона, за да ги предупреди за приближаването си и да ги разкара от пътя си. Този на пръв поглед хуманен жест привлече вниманието на пиратите, събрани на плажа, стреснати от пламъците, обхванали плавателните им съдове.

Санчес хвърли поглед назад.

— Дано капитанът да е с удобни обувки, защото пътят от паркинга до водата няма да е къс.

— Кой казва, че ще спираме на паркинга? — попита Харват и насочи колата към пристана с максимална скорост.

— Не говориш сериозно, нали? — понечи да попита Санчес, но думите бяха заглушени от избухналата канонада, която отнесе задния им калник.

Докато мерцедесът пердашеше напред и изпод колелата хвърчаха настрани кашони и сандъци, Санчес отговаряше на огъня на тежковъоръжените сомалийци от брега. Включи радиотелефона си.

— Стрелец. Стрелец. Тук Маркер. Множество въоръжени мършави. Тръгвайте. Имаме нужда от вас. Край.

— Разбрано, Маркер. Стрелец приближава на три часа от вас.

И преди връзката да прекъсне, Санчес и Харват забелязаха, че катерът с екипа на Стрелец на борда се движи почти успоредно с тях във водата, а картечницата на носа бе насочена към тълпата на брега.

Без да намалява скоростта, Харват приближи до сомалийската лодка за провизии и почти в движение скочи на кея. Прикри се и докато насочваше автомата, даде знак на Санчес да изведе капитана на танкера от колата и да се насочат към лодката.

Щом човекът беше вече на борда, Санчес се върна с парцал, напоен с някакъв химикал. Напъха го в резервоара на мерцедеса и щракна запалката си пред онази част, която остана да виси отвън.

— Да изчезваме! — извика той на Харват.

Откачиха въжето, придържащо лодката за кея, и скочиха вътре. Щом видя, че Харват и Санчес са в лодката и се отдалечават от пристана, Пили я насочи към изхода на пристанището. Екипът на Стрелец ги следваше непосредствено.

Последното, което видяха, бяха няколкото оцелели пирати, които напразно стреляха в тяхна посока. Единият дори подгъна коляно и с опрян на рамото гранатомет се прицели в отдалечаващата се лодка. Точно в този момент мерцедесът експлодира, отнасяйки кея и всичко по него.

След като оставиха капитан Велопулос да заеме отново поста си и изслушаха докладите на екипажа, Харват и хората му скриха оръжието си и напуснаха „Сиена Стар“ около четирийсет и пет минути преди служителите на Интерпол да се качат на борда недалеч от пристанището на Момбаса.