Брэд Тор - Тайният орден

— Става дума за пирати — обади се Муками. — Имат много оръжие. Кой ще е толкова луд, че да се опита да краде от тях.

Това, че не се е случвало, не означава, че няма да има първи път, поклати глава Харват, убеден, че дори сомалийците може да разсъждават като нормални хора. Но сега пиратите щяха да получат болезнен и вероятно доста скъпоструващ урок.

След като спря в съседната пресечка, Муками остави пътниците си в запустяла рибарска хижа с избушени прозорци и хлътнал покрив.

— Знаеш какво да правиш, нали? — подхвърли Харват.

Муками кимна и преди Харват да успее да зададе следващ въпрос, натисна педала на газта.

Санчес изпрати с поглед мерцедеса, докато изчезваше в мрака.

— Мислиш ли, че ще издържи?

— Неспокоен е — кимна Харват, — но съм направил така, че за него рискът си заслужава. Ще се справи. Да влизаме вътре.

Двамата мъже се скриха в порутената хижа и зачакаха.

Двайсет минути по-късно получиха текстово съобщение от Муками. Капитанът бил в сградата, държали го в стая на първия етаж. Вътре имало поне трийсет души.

— Трийсет — подсвирна Санчес. — Никак не е малко.

— И много оръжие.

— И гранатомети.

— И гранатомети — съгласи се Харват. — Да видим ще можем ли да отстраним някои от тях предварително. Готов ли си?

Санчес кимна, междувременно Харват превключи честотите на радиото си, за да се свърже с въоръженото им подкрепление, което разузнаваше край брега.

— Стрелец, тук Викинг. На линия ли сте? Край.

Миг по-късно дойде отговор:

— Викинг, тук Стрелец. Приемам. Край.

— Очаквани сте. Повтарям, очаквани сте. Пуснете дъжд. Край.

— Разбрано, Викинг. Стрелец е очакван. Дъждът е на път. Деветдесет секунди. Стрелец приключва.

— Когато всичко свърши, бирата е от мен — погледна Харват към Санчес.

— Ясно. Да тръгваме.

Харват и Санчес излязоха от съборетината и се ослушаха. Бяха достатъчно близо, за да чуят стрелбата от гранатомети, започнала от екипа на Стрелец на борда на подкрепящия катер. Земята под краката им потреперваше при избухването на всеки снаряд. В същия миг в селото настана огромна суматоха.

Харват и Санчес се възползваха от оживлението и успяха да се придвижат към укреплението на пиратите незабелязано. Застанаха зад една паркирана кола и видяха как поне двайсетина души изтичаха навън и се спуснаха към пристанището. Изчакаха още шейсет секунди, за да се уверят, че вече никой няма да напусне къщата, и едва тогава решиха да нахълтат.

Портата зееше широко отворена и Харват се шмугна първи, последван от Санчес. Разделиха си задачите и той ликвидира двама пирати отляво, а Санчес — други двама отдясно. Прилагайки бързина, изненада и безмилостна жестокост, те напредваха, без да прекъсват огъня, докато не стигнаха основната сграда.

От вътрешността изплашен сомалиец, вероятно под въздействието на изпушената трева, откри огън, преди още американците да са стигнали до входната врата, и те отвърнаха с готовите си за стрелба „Хеклер и Кох“ МР7. Санчес мина встрани от сомалиеца и го простреля през един от прозорците, поваляйки го мигновено.

Щом прекрачиха прага, огънят продължи срещу други трима, застанали на балкон с изглед към дневната. Този път стреляше Санчес, а Харват се промъкна, за да намери място с добра видимост. Сомалийците имаха пълен контрол над помещението и чудесно го знаеха.

След кратко колебание Харват откри подходящото място. Даде знак на Санчес да брои до три и се затича да прекоси дневната.

Докато Санчес стреляше непрестанно, за да не могат онези тримата да мръднат, Харват застана под дървения балкон, насочи автомата нагоре и даде дълъг откос. Залпът от куршуми разцепи дъските на пода и буквално разкъса мъжете над него.

Щом получи знак от Санчес, че е чисто, той напусна укритието си и отново прекоси дневната.

Пред тях имаше два коридора, Харват се канеше да предложи да тръгнат по десния, когато двама мършави мъже надникнаха от стаята в дъното на левия. Санчес и Харват стреляха мигновено.

Надяваха се това да е стаята, в която е затворен капитанът на „Сиена Стар“, и се отправиха бързо натам.

Санчес посегна към бравата и изчака Харват да кимне в знак, че е готов, след което завъртя металната топка.

Вътре завариха последния сомалийски пират и още двама души — гърка капитан и кенийския механик, който ги беше довел в селото. Сателитният телефон, който Харват му беше дал, лежеше в скута на Муками, а сомалиецът притискаше до слепоочието му дулото на автомат „Калашников“.