Брэд Тор - Тайният орден

Харват се погледна в огледалото. Лицето му бе хванало загар по време на тренировките в Мексиканския залив, преди да потеглят за Сомалия. Същото важеше и за шията и ръцете до лактите. Успееше ли да отиде няколко дни някъде на почивка, щеше да се постарае да загори навсякъде. За кратко дори си позволи да помечтае задачата на новите клиенти на Стареца да е по-лека и да е на красиво слънчево място. Самата мисъл предизвика усмивка. „Карлтън Груп“ рядко получаваше такива поръчки, а що се отнася до „красивото слънчево място“, щеше да се изненада, ако го изпратеха в страна, по-добра от Сомалия, където се срещна с дъното на човешкото нещастие.

Забелязал, че е пропуснал да обръсне малка част от лицето си, той отмина евтините пластмасови самобръсначки, оставени в стъклена чаша в банята, и посегна към несесера, получен в джета. Зарадва се, че не се бе отървал от него, както възнамеряваше. Откри далеч по-добър бръснач и листче с телефонния номер на Натали.

Щом приключи с корекциите по лицето си, отвори ципа на пакета с дрехи. Съдейки по тежестта, се досети, че вътре са му сложили и чифт обувки. Ашби бе помислила за всичко, дори вратовръзката беше в тон с ризата, нещо, за което той самият едва ли щеше да се сети, но пък комбинацията беше добра.

Излезе навън и тръгна към колата ѝ. Получи одобрително подсвиркване.

— Я, колко си хубав! — рече Ашби.

— Можеше да избереш някоя от многото бели ризи в гардероба ми.

— Много са скучни. Изглеждаш страхотно. — Тя протегна ръце и затегна възела на вратовръзката му. — Не вярвай на никого, който би се опитал да те убеди в противното.

Харват метна калъфа с останалите си дрехи в багажника и докато се настаняваше на мястото до шофьора, попита:

— Къде отиваме?

— Господин Карлтън те чака в центъра на града. — Тя включи мотора и започна маневри, за да напусне паркинга.

— И къде по-точно?

— На Си Стрийт между Двайсет и първа и Двайсет и втора.

— Държавният департамент ли?

— Не — отвърна Ашби. — Срещу него. При паметника на Айнщайн.

— Имаш ли представа защо точно там?

— Не, никаква. Да не си направил някоя глупост, та той иска да те пребие пред статуята на Алберт Айнщайн за назидание на всички нас?

Харват се развесели. Ашли беше права. Стареца не понасяше глупаци и много обичаше да дава уроци на иначе умни хора, които понякога вършеха необмислени постъпки.

— Прехвърляш какво си сбъркал напоследък, нали? — погледна го Слоун, отклонявайки очи от пътя за миг.

— Не, няма такова нещо.

— Как ли пък не. Пошегувах се, а ти си помисли, че може наистина да си сгафил.

— По-добре внимавай в пътя — махна с ръка Харват.

— Би било подходящ край — не спираше тя — да те пребият в краката на Айнщайн заради някаква глупост.

— Не искаш ли да говорим за нещо друго? — предложи той.

— За какво например? — попита Ашли, докато отбиваше по пътя за окръг Колумбия.

— Все ми е едно. Нека е нещо забавно, стига да не е за покупки, за приятелките ти или за любовния ти живот.

— Ако искаш да пътуваш в мълчание, защо просто не ми каза?

Подиграваше му се.

— Добре — прие той. — Опитваш се да си интересна и ще се направя, че си. Съгласна ли си?

— Нямаш ли чувството, че се държим като отдавна женена двойка? — усмихна се тя. — Като онези, в чийто живот се набърква някое много привлекателно момиче, защото съпругът е безбожно богат, а момичето знае, че той може да умре всеки момент.

Харват поклати глава и я облегна назад, сякаш се канеше да спи. Ашби го тупна по гърдите и той се смили, предлагайки ѝ да даде тема за разговор.

Тя разнищи някои от текущите проблеми на организацията и как могат да бъдат решени. Разменяха си леки заяждания, но в крайна сметка останалата част от пътя мина в чудесен разговор.

След като направи полагащия се в техния бизнес КОО — кръгов обход за оглед, Ашби спря пред музея на Алберт Айнщайн и пожела късмет на Харват.

— И между другото — подхвърли тя, докато той слизаше от колата и всеки миг щеше да затръшне вратата, — ако все пак шефът реши да те ликвидира, мислиш ли, че мога да взема твоето паркомясто зад офиса?

— Един съвет от мен — наведе се той през отворената врата, — единствените мъжкарани, които мъжете гледат с удоволствие, са кечистките. Имай го предвид и може и да си намериш съпруг.

Ашби направи мимика, все едно ще захапе нещо голямо.

— Според теб ще открия ли някога „яко момче“? Надявам се да се случи.

Харват поклати глава и хлопна вратата, докато младата жена се смееше от сърце на собствената си шега.