Брэд Тор - Тайният орден

— Нямахме никакъв избор. Бяха убили щурмана и имахме всички основания да смятаме, че възнамеряват да направят същото и с капитана — поясни настойчиво Харват.

— Така е, разбира се, но не ме слушаш внимателно. Избрал си верния път. Ако беше оставил капитана, щяха да му видят сметката. На всички ни е ясно. И въпреки всичко собствениците на „Сиена Стар“ са неспокойни. Не искаха да се стига до слизане на брега и сега са разтревожени, че инцидентът ще се стовари на техните глави. В момента са ни заклещили в ъгъла и отказват да преведат парите, докато шумът не стихне.

Едва сега Харват разбра каква е причината за лошото настроение на Стареца.

— Не знам какво да кажа.

— По-добре си мълчи.

— Чувствам се отговорен за това, че задържат плащането.

— Дадох ти картбланш да слезете на брега — вдигна ръка Карлтън. — Ще се оправя с тях. Междувременно обаче трябва да обсъдим онова, което ни предстои.

— Питахте ме дали съм виждал вестник, откакто заминах — кимна Харват. — Не съм. Какво става?

Шефът му подаде броя на „Уолстрийт Джърнъл“, който бе прегънат на статия от вътрешните страници.

— Можеш да я прочетеш, но има страшно много подробности. Преди седмица председателят на федералния резерв получи инфаркт и почина.

Харват се взря в снимката. Познаваше този мъж от новините по телевизията и от пет-шест статии от последните няколко години.

— Съжалявам за семейството му.

— Аз също, но не това е причината, поради която ни поканиха на тази среща.

— А коя е?

— Във връзка със създалото се положение президентът на Съединените щати съставил много таен, според някои свръхсекретен списък на хора, един от които ще бъде следващият председател на федералния резерв. Снощи всички те са изчезнали.

— Как така? — изуми се Харват. — Всичките ли? Просто така?

Карлтън кимна.

— Тялото на една жена от списъка — Клер Маркорт, бе открито тази сутрин.

— Къде? Какво се е случило?

Стареца спря за миг. Намираха се до сградата на федералния резерв от бял мрамор, която заемаше цяла пресечка.

— Точно това ще обсъдим тук сега — посочи възрастният мъж един не много набиващ се на очи вход.

Управлението на ЦРУ

Лангли

Вирджиния

Фил Дъркин се облегна назад в стола, затвори очи и притисна длани в слепоочията си, опитвайки се да разсъждава.

— Засега знаем, че Нафи не е имал нищо в тази папка. Може би само списъкът за пазаруване на жена му или договорът за наем на апартамента на любовницата му в Аман.

— Той не блъфираше, Фил — убеждаваше Лидия Райън своя бивш началник. — Ако беше седял срещу него, както седях аз, щеше да видиш, че е напълно сериозен.

— Сигурно щеше да ти даде информацията, ако беше спала с него.

— Майната ти, Фил — отвърна Райън с отвращение. — Да беше преспал ти с Нафи Насири, да видим дали под чаршафите щеше да ти разкрие заговора.

— Не мисли, че сериозно ти предлагам да преспиш с Насири, за да получиш информацията, Лидия.

— Така ли? Защото на мен ми се стори, че точно това правиш. Всъщност би трябвало още сега да занеса папката на седмия етаж и да видя как ще накарат задника ти да отскочи догоре. Май не си добре.

Дъркин се засмя, наведе се напред и се взря в нея.

— Нямаш представа какво значи да не си добре.

— Гледам теб и представата добива ясни очертания в главата ми.

— Аз съм първият човек в историята, който прекалява с пиенето на служебно тържество за Коледа и се пуска на колежка. Аз съм дяволът.

— Първо, ние с теб не бяхме колеги, а ти беше мой пряк началник . Второ, това, което направи, не беше пробване под влиянието на алкохола — каза тя, спомняйки си как той я завлече в един празен кабинет, мушна ръка под полата ѝ и се опита да свали бикините ѝ. — Плачеше за повдигане на обвинение и го знаеш.

— Не е здравословно да живеем в миналото, Лидия. Време е да забравиш.

— Така ти отърва, нали? Обзалагам се, че ще си най-доволен, ако изобщо напусна Управлението.

— Ще съм най-доволен, ако устата ти не работеше толкова много. Не съм се измъкнал по тънкия лед. Отстраниха ме временно от длъжност без заплата и жена ми ме напусна.

— Бренда те напусна, защото си задник, а пиенето те досъсипа. Управлението трябваше да те уволни, но ти ги изработи по най-долен начин и оправда лошото си поведение с факта, че си алкохолик. Вместо да те изхвърлят, те изпратиха в център за рехабилитация. Като стана дума, ти правиш ли си труда да посещаваш още срещите на „Анонимните алкохолици“?