Линкольн Чайлд - Третата порта

В центъра на помещението имаше маса от тиково дърво, полирана до блясък, а от двете ѝ страни стояха две кожени кресла. Ръш седна на едното и покани с жест госта си на другото.

— Да ти предложа ли нещо? — попита. — Кафе, чай, сода?

Лоугън поклати глава.

Ръш прехвърли единия си крак върху другия.

— Джереми, ще бъда откровен. Не бях сигурен, че ще си склонен да поемеш тази задача, като се има предвид колко си зает… и колко бях сдържан относно подробностите.

— Не си бил сигурен дори при хонорара, който поисках?

Ръш се усмихна.

— Вярно, твоят хонорар наистина си го бива. Но от друга страна, напоследък твоята работа доста се прочу. — Той се поколеба. — Как се наричаше професията ти?

— Аз съм енигмолог.

— Точно така. Енигмолог. — Ръш го погледна с любопитство. — А вярно ли е, че си успял да документираш съществуването на Лохнеското чудовище?

— Ще трябва да обсъдиш това с моя клиент, възложил тази задача — Единбургския университет.

— Така ми се пада, като задавам подобни въпроси. — Ръш помълча малко. — Като стана дума за университети, ти си професор, нали?

— По средновековна история. В „Йейл“.

— Какво мислят за другата ти професия в „Йейл“?

— Популярността никога не пречи. Дори помага да гарантираш голям брой нови студенти. — Лоугън огледа кабинета. Беше установил, че новите клиенти обичат да говорят за миналите му постижения. Така отлагаха обсъждането на техните проблеми.

— Помня онези… изследвания , които проведе в института „Пийбоди“ и в лабораторията по приложна физика в училище — каза Ръш. — Кой би помисли, че ще доведат до това?

— Със сигурност не и аз. — Лоугън се размърда на стола. — И така, ще ми кажеш ли какво означава ЦИО? Нищо наоколо не ми помогна да стигна до някакво заключение.

— Да, държим картите си доста близо до гърдите. Център за изследване на отвъдното.

— Изследване на отвъдното? — повтори Лоугън.

Ръш кимна.

— Основах го преди две години.

Лоугън го погледна изненадано.

— Ти си го основал?

Ръш си пое дълбоко дъх и лицето му стана мрачно.

— Виж, Джереми, нещата стоят така. Преди малко повече от три години аз бях дежурен в спешното отделение, когато жена ми Дженифър беше докарана с линейка. Беше преживяла тежка катастрофа и изобщо не реагираше. Опитахме всичко — сърдечен масаж, електроди, но беше безнадеждно. Това беше най-ужасният миг в живота ми. Не само не можех да спася собствената си жена… а трябваше да я обявя за умряла.

Лоугън съчувствено поклати глава.

— Не го направих обаче. Не можех до го направя. Въпреки логиката продължих с драстичните мерки. — Той се наклони към събеседника си. — И, Джереми, тя оцеля . Най-накрая успях да я съживя — четиринайсет минути след спирането на цялата мозъчна дейност.

— Как?

Ръш разпери ръце.

— Беше чудо. Поне тогава ми се струваше така. Беше най-удивителното преживяване, което можеш да си представиш. Разбулващо, променящо живота ти. Да я извадиш от клинична смърт… — Той замълча за кратко. — В този миг прогледнах. Изведнъж видях делото на живота си. Напуснах болницата „Род Айлънд“ и практиката си като анестезиолог и оттогава изучавам случаите на хора, върнали се от ръба.

„Ето събитието, променило живота му“, помисли си Лоугън. А на глас повтори:

— Изследване на отвъдното?

— Точно така. Документиране на различните прояви, опити да ги анализираме и систематизираме. Джереми, ще се изненадаш да научиш колко хора са изпадали в клинична смърт, и най-важното, колко прилики има между отделните случаи. Щом се върнеш от отвъдното, вече никога не си същият. Както можеш да предположиш, нито ти, нито любимите ти хора могат да забравят преживяването. — Той посочи с ръка кабинета. — Събрах парите за центъра почти без усилия. Много от хората, изпадали в клинична смърт, страстно искат да споделят преживяванията си и да научат какво може да означават.

— И какво точно се прави в центъра? — поинтересува се Лоугън.

— В действителност сме малка група изследователи и лекари — повечето с роднини, които са преминавали „отвъд“. Излезлите от клинична смърт са поканени да престоят тук няколко седмици или месеци, за да се документира точно какво им се е случило и да преминат през различни серии тестове.

— Тестове?

Ръш кимна.

— Макар че работим само от осемнайсет месеца, вече са проведени множество изследвания. Стигна се и до поредица изводи.

— Обаче, както сам каза, сте крили всичко.