Линкольн Чайлд - Третата порта

— Хипоксия 1 1 Недостиг на кислород в тъканите. — Б.пр. — извика една от сестрите точно в мига, когато вътре се втурна Корбин.

Дегуело заобиколи масата и се наведе да погледне неподвижната жертва.

— Да, изглежда цианозна.

— Докарайте клинична лаборатория за кръвни газове — отсечено нареди лекарят. Вниманието му беше привлечено от корема на жената, сега затворен, но потънал в кръв. Бързо повдигна временната превръзка. Ужасяващата отворена рана, набързо зашита от фелдшерите, кървеше обилно. Обърна се към една от сестрите и ѝ посочи мястото. Тя го почисти и той погледна отново.

— Сериозна коремна травма — каза той. — Възможен преден подбелодробен пневмоторакс. Ще ни трябва перикарден дренаж.

Обърна се към фелдшера.

— Какво, по дяволите, е причинило раната? Не е ли имала въздушна възглавница?

— Плъзнала се е под нея. Арматурното табло се строшило на две като клон и тя се надянала на него. Наложи се да влязат през тавана с ножиците. Ужасна картинка, приятелю. Поршето ѝ беше напълно сплескано от джипа на пияното копеле.

„Порше“. Малкото студено електрическо напрежение в главата му отново потрепна, този път по-пронизващо. Той се изправи, за да се опита да погледне главата, но Дегуело му пречеше.

— Значителна травма от удар — обяви стажантът. — Ще трябва да направим компютърна томография на главата.

— Кръвното налягане е спаднало до осемдесет на трийсет и пет — обяви една от сестрите. — Пулсовата оксиметрия е седемдесет и девет.

— Поддържайте кръвното налягане — нареди лекарят.

Загубата на кръв беше прекалено голяма, шокът твърде силен: разполагаха с минута или най-много с две, за да я спасят. Влезе друга сестра, която носеше кръвните банки, закачи ги на стойката за инфузия.

— Това няма да свърши работа — прецени лекарят. — Имаме нужда от дебела игла за преливане на кръв, защото кръвта ѝ изтича твърде бързо.

— Един милиграм епинефрин — каза Корбин на една от сестрите.

Тя се обърна към превързочната количка, грабна спринцовка с по-голяма игла и дръпна отпуснатата ръка на жената, за да я инжектира. Докато го правеше, погледът на лекаря падна върху женската ръка: тънка, много бледа. На нея имаше един-единствен пръстен: платинен годежен пръстен с красив звезден сапфир с цвят на уиски върху черна повърхност за фон. От Шри Ланка. Много скъп. Знаеше, защото той го беше купил.

Изведнъж из помещението запищя остър сигнал.

— Пълен арест! — изкрещя една сестра.

За миг лекарят остана неподвижен, парализиран от ужас и ледено неверие. Дегуело се обърна към една от сестрите и сега лекарят можа да види лицето на жената: косата ѝ бе потъмняла и чорлава, очите — отворени и вторачени, устата и носът — скрити под дихателния апарат.

Сухата му уста се раздвижи.

— Дженифър — изграчи той.

— Сърцето ѝ спря — изпищя сестрата.

— Трябва ни лидокаин — извика Корбин. — Лидокаин! Веднага!

В този миг парализата изчезна толкова бързо, колкото беше настъпила. Лекарят се обърна към щуращата се сестра.

— Дефибрилатор! — изрева.

Тя се втурна в другия край на помещението и задърпа количката с апаратурата.

— Зарежда се!

Един стажант се приближи, инжектира лидокаина и се дръпна назад. Лекарят грабна електродите, но едва успяваше да контролира треперенето на ръцете си. Това не можеше да се случва. Трябваше да е сън, лош сън. Когато се събуди, ще бъде в стаята за почивка, плъзнал се надолу в креслото, а Дегуело ще хърка в съседното.

— Зареден! — докладва сестрата.

— Пазете се! — Лекарят чу нотката отчаяние в гласа си. Когато останалите отскочиха назад, той сложи електродите върху голия кървав гръден кош и пусна електрошока. Тялото на Дженифър се скова, после падна обратно върху масата.

— Права черта — изкрещя сестрата, която наблюдаваше монитора за жизнените функции.

— Зареди отново! — нареди лекарят. Ново дълбоко писукане се включи към царящата какофония.

— Хиповолемичен шок 2 2 Ограничаване на циркулиращия обем кръв поради кръвозагуба и др. — Б.пр. — измърмори Дегуело. — Изобщо не сме имали шанс.

„Те не знаят — помисли си лекарят, сякаш беше на хиляди километри от тук. — Те не разбират.“ Усети как една-единствена сълза се събра в ъгълчето на окото му и се стече по бузата.

— Зареден! — извика сестрата при дефибрилатора.

Той притисна електродите и тялото на Дженифър отново подскочи.

— Няма реакция — подвикна сестрата.

— Това е — обяви Корбин с въздишка. — Итън, мисля, че вече трябва да се откажеш.