Линкольн Чайлд - Третата порта

Ръш престана да крачи и се обърна към Лоугън.

— И ето какво открихме: изследваните хора, които са били в отвъдното и успешно са се върнали, се движат около категория шейсет и пет.

— Това е невъзможно — започна Лоугън, но млъкна.

Ръш поклати глава.

— Знам. Трудно е да се повярва, дори за човек като теб. Защо изпадането в клинична смърт да повлиява върху екстрасензорните способности на човека? Но, Джереми, това е факт — разполагаме с неопровержими данни, а те не лъжат. Е, разбира се, не се случва всеки път. И съответните екстрасензорни дарби са различни у различните хора. Не всички ще могат да познаят каква банкнота ще извадя от джоба си например. Някои са по-добри в извънсензорните възприятия. А други в гадаенето. Но това не променя факта, че средната стойност по скалата на Клайнер-Вексман на хората, изпадали в клинична смърт, е необичайно висока. Показват го.

Ръш седна отново.

— Има и още нещо, което открихме. Като правило, колкото по-дълго човек е „бил в отвъдното“, толкова по-високо е класирането му по скалата. — Замълча за кратко. — Сърцето на жена ми Дженифър спря, мозъчната ѝ дейност престана за четиринайсет минути, преди да я съживя. Това е най-дългото време сред проучените в центъра случаи. И нейното класиране е най-високото: сто трийсет и пет.

— Сто трийсет и пет? — удиви се Лоугън. — Но това е невъзможно. Според критериите, които ти сам спомена, категория сто означава, че ще познава сто пъти от сто пъти. Значи сто процента. Как може някой да постигне такъв резултат?

— Джереми, не мога да го обясня — сви рамене Ръш. — Защото и ние самите не сме напълно сигурни. Това е нов клон на науката. Мога само да кажа, че проверявахме отново и отново. В общи линии това е повече от познаване на банкнотата, която се готвиш да извадиш от джоба. Означава да я назовеш, преди още човекът да си е пъхнал ръката в джоба. — Той поклати глава, сякаш сам не можеше да повярва на онова, което бяха открили. — Тя го демонстрира няколко пъти. Нейната особена дарба е в ретропознанието.

— Ретропознание? — повтори Лоугън. Помисли малко, после погледна към Ръш. — Това жена ти ли беше?

Лекарят кимна.

— Какво прави тя тук? Каква полза има Портър Стоун от екстрасензорните ѝ способности? Дори да са забележително развити като нейните?

Ръш се покашля възпитано, поставяйки ръка на устата си.

— Съжалявам. Има някои неща, които наистина мисля, че не трябва да ти казвам. Поне засега.

— Разбирам. Казаното дотук беше много интересно. Благодаря. — „Повече от интересно — помисли си той. — Може би аз сам трябва да проуча това.“

Изведнъж подът под краката им потрепери, сякаш нечия ръка беше сграбчила Станцията и я разтърсваше силно. В далечината се чу трясъкът на експлозия. За миг двамата мъже се спогледаха изненадано. В този момент в коридора зави сирена.

— Какво става? — извика Лоугън и скочи на крака.

— Сигнал за тревога — обясни Ръш и също се изправи, откачайки радиостанцията, закачена за колана му. Още докато го правеше, тя започна да пиука пронизително.

— Доктор Ръш — каза той в микрофона и се заслуша. — Божичко — възкликна. — Идвам веднага. Да вървим — обърна се към Лоугън, докато закачаше радиостанцията си обратно.

— Какво се е случило?

— Генератор номер две гори. — И Ръш изхвръкна от кабинета, следван по петите от Лоугън.

Те хукнаха с все сили по коридора в Кафявото крило, след това през бъркотията от коридори на Зеленото и накрая излязоха на голямата кънтяща платформа. Кейовете, които предния ден изглеждаха толкова заспали и пусти, сега гъмжаха от хора. Цареше бъркотия и глъчка от разговори и заповеди, давани на висок глас. Усещаше се острата миризма на дим, която се смесваше с тежкия дъх на гнило и кал.

Лоугън последва Ръш, който хукна надолу по коридора покрай далечната стена и се мушна през предпазните мрежи. Изведнъж се озоваха навън на тясна алея, която излизаше над тресавището и завиваше зад ъгъла на понтоните, върху които лежеше платформата. Беше три следобед и слънцето сгорещи врата и раменете на Лоугън като запалено одеяло. Над мрежестия покрив на пристанището се издигаха облаци гъст черен пушек, които се виеха към синьото небе.

Завиха зад ъгъла на понтона и видяха на около седемдесет и пет метра пред тях генератора. Беше голяма ъгловата постройка, издигаща се на пилони над тресавището. Гневен пламък изскачаше от решетка на близката му страна и облизваше горната част на машината, покривайки боята с мазни сажди. Мъже на джетове бяха заобиколили платформата и насочваха струи вода от преносими резервоари на гърбовете им. Макар и от такова разстояние, Лоугън усети горещината на този пъкъл да го залива на вълни.