Линкольн Чайлд - Третата порта

— Хвана ли някой крадец? — подхвърли Лоугън, докато прекрачваше прага.

Техникът се завъртя и хлъцна тихо от изненада. Книгата, която беше лежала на коленете му, падна и се плъзна чак в ъгъла.

— Боже свети! — възкликна мъжът, докато с една ръка се опитваше да разкопчае горното копче на престилката. — Какво правиш бе, човек, искаш инфаркт ли да ми докараш?

— О, не, това ще съсипе деня на доктор Ръш. — Той пристъпи и протегна ръка. — Джереми Лоугън.

— Кори Лендау. — От буйния черен перчем и начина, по който се беше пльоснал на стола, Лоугън беше заключил, че техникът е млад човек, но сега, когато го видя лице в лице, се изненада. Лендау не можеше да е повече от двайсет и две или двайсет и три години. Младежът имаше блестящи сини очи, свежата розова кожа на херувим и странни за годините му дълги мустаци в стил Запата 14 14 Емилио Запата — един от водачите на мексиканската революция. — Б.пр. . На конзолата имаше кутия гроздов сок и опаковка дъвка.

— Е — започна Лоугън, — какво правиш тук?

— А ти какво си мислиш, че правя? — изрепчи се младежът, чиято изненада беше заменена от изкуствено оживление. — Карам влака. — После отпи глътка от гроздовия сок. — Какво искаше да кажеш с тоя лаф за хващането на крадци?

Лоугън кимна към редиците екрани, които го заобикаляха.

— Имаш достатъчно дисплеи за охраната на „Беладжио“ 15 15 Хотел и казино в Лас Вегас. — Б.пр. .

— Охрана или не, всичко се ръководи оттук. — Внезапно Лендау беше обзет от подозрения. — Всъщност кой си ти?

— Не се притеснявай, аз съм от добрите. — Лоугън извади служебната си карта.

— В такъв случай виж това. — Лендау махна с ръка към гората от стъклени панели и десетина клавиатури, подредени под тях. — Тук се вкарват всички данни, всичко се изчислява от независими програми.

— Аз пък мислех, че за това се грижат при Търбуха.

Лендау махна презрително с ръка.

— Майтапиш ли се? Те са просто майстори на пиана. Аз съм виртуозът, който свири на инструмента. Гледай сега.

С няколко бързи натискания на клавиши Лендау извика изображение на един от мониторите.

— Виждаш ли, получаваме сензорна, сонарна и визуална информация за провеждащото се гмуркане. Всичко се вкарва в програма, ето я, тя картографира подводния терен. Зверска програма. А това е резултатът.

Лоугън проследи с поглед сочещата към екрана ръка. Наистина беше неповторим: фантастично триизмерно изображение на неравен, почти лунен пейзаж, нагъсто пронизан от тунели и дупки.

— Така изглежда дъното на единайсет метра под нас — обясни Лендау. — С всяко гмуркане нашето изображение на дъното на тресавището и на пещерите се увеличава. — Той показа как може да се манипулира изображението — да се увеличава, да показва отделни части, да се завърта по координатните оси X, Y и Z. — Спомена Търбуха, видя ли го вече?

Лоугън кимна.

— Когато беше там, разгледа ли координатната мрежа?

— Имаш предвид онова, което прилича на пораснали талончета за бинго?

— Точно така. Тук разполагам с другата половина на уравнението. Координатната мрежа е двуизмерно изображение на изследваното досега. А това е точната му топология. — Лендау потупа екрана с почти бащинска гордост. — Когато намерим целта, ще използваме изображението, за да гарантираме пълното ѝ картографиране и проучване.

Лоугън измърмори високата си оценка.

— Това първата ти експедиция с Портър Стоун ли е?

— Втората.

Лоугън с жест обхвана всичко в помещението.

— Това нормално ли е? Цялата тази екипировка, инструменти, скъпа организация — само за една експедиция?

— Не е за една експедиция. Някъде в Южна Англия Стоун има склад. Може би има и повече от един. Там съхранява всички тези неща.

— Имаш предвид транспортните средства и електрониката? Преносимите лаборатории?

— Така казват. Всичко, което би му дотрябвало за даден проект.

Лоугън кимна. В това имаше смисъл: точно като консервираните лаборатории — подобна организация позволяваше на Стоун с минимална загуба на време да започне да действа, и то в почти всеки климат или терен.

Беше приятно да си бъбри с човек, който не беше чувал за него и който не го засипваше със стотици въпроси. Лоугън му се усмихна с благодарност.

— Приятно ми беше да поговорим.

— На мен също. Имаш ли нещо против да ми хвърлиш книгата на излизане?

Лоугън отиде до ъгъла, където книгата се беше плъзнала от скута на техника. Когато я вдигна, видя, че е изключително странният роман на Уилям Хоуп Ходжсън 16 16 Британски писател, фантаст, автор на романи на ужасите. — Б.пр. „Къщата в пограничната област“.