Линкольн Чайлд - Третата порта

Лоугън се сети за мрежата от квадратчета, която беше видял на монитора и работната площадка с Търбуха.

— Невероятно. Типично за Портър Стоун.

— Точно така. Но Стоун намери още нещо. В далечния край на разкопките.

— И какво, ако не е тайна?

— Грамадно квадратно парче черен базалт. Очевидно плинт за някаква статуя — може би на самия Нармер. Полирано е до ахатов блясък, който не е изчезнал въпреки отминалите векове. На него има нещо. — Тя му подаде другия лист.

Лоугън го взе. Беше снимка на друг надпис, този път малко по-къс.

— Какво е това? — попита той.

— Причината, поради която сте тук.

Лоугън погледна младата жена.

— Не разбирам.

Тя му се усмихна, но този път очите ѝ останаха сериозни.

— Това е проклятие.

— Проклятие? — повтори Лоугън.

Кристина Ромеро кимна.

Портър Стоун беше намекнал за проклятие. Лоугън се запита кога ли ще разбере всичко.

— Имате предвид като проклятието, сполетяло онези, които са били в гробницата на фараон Тутанкамон? „Смъртта ще дойде с бързи криле“ и всичко останало? Но това са слухове и хорски приказки.

— В случая с фараон Тутанкамон може и да сте прав. Проклятията обаче са били нещо твърде обикновено в Старото царство и невинаги са били ограничавани до частни гробници. Като първи фараон на обединен Египет Нармер нямал право да поеме никакви рискове. Не можел да позволи неговата гробница да бъде осквернена — това можело да доведе до разпадане на царството му. Затова е оставил това проклятие като предупреждение. — Тя помълча малко. — Да, предупреждението си го бива.

Ромеро взе снимката на надписа и започна да превежда:

— „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница — или направи нещо злонамерено на вечното жилище на моята земна форма, със сигурност ще загине бързо. Ако премине през Първата порта, ще се напука основата на къщата му, а семето му ще пада на изсъхнала земя. Кръвта и крайниците му ще се превърнат в пепел, а езикът му ще се разцепи в устата. Ако премине през Втората порта, мрак ще го последва, а змията и чакалът ще го преследват. Ръката, която докосне безсмъртната ми форма, ще гори с неугасим огън. Но ако някой в своето безразсъдство премине през Третата порта, тогава черният бог на най-дълбоката дупка ще го грабне, а крайниците му ще бъдат запратени в най-далечните ъгли на земята. И аз, Нармер Безсмъртния, ще измъчвам него и неговите ден и нощ, будни и заспали, докато лудостта и смъртта се превърнат в техен вечен храм.“

Тина Ромеро остави листа на бюрото. В кабинета за малко се възцари мълчание.

— Да, доста внушително — отбеляза Лоугън.

— Не е ли красота? Само първокласен и кръвожаден тиран като Нармер би могъл да измисли подобно нещо. Ако човек се замисли малко обаче, тази работа може да е свършила и жена му Нитхотеп, нали? Сякаш небето ги е било събрало. — Ромеро поклати глава.

— Нитхотеп?

— Тя е била опасна. Би се изкъпала в кръвта на сто девици, без да ѝ трепне окото. Нармер я докарал от Скития. Тя също била с царска кръв. — Ромеро отново загледа снимката. — Да, проклятието. Най-дългото е, което съм виждала. И най-обстоятелственото. Нали чухте за бога от най-дълбоката яма?

Лоугън кимна.

— Обърнете внимание, че не е споменат поименно. Дори Нармер, който сам бил бог, не е посмял да го назове. Всъщност намеква за Анкавашт — Онзи, чието лице е извърнато назад. Бог на кошмарите и злото, от когото древните египтяни са се страхували до смърт. Анкавашт живеел навън в безкрайната нощ. Знаете ли какво означава „навън“?

— Не.

— Означава Ал Суд. — Тя замълча, оставяйки му време да осмисли чутото. Взе двата листа, нави ги отново и ги прибра в чекмеджето на шкафа. — След петдесетина години напредващите води на Суд са щели да направят всяка секретност излишна. Тресавището е поело вместо него грижата за скриването на гробницата. — Тя се обърна и погледна през рамо към него. — Знаете ли какво обаче? Не мисля, че Нармер го е било много грижа скриването. Не забравяйте, че бил смятан за бог, и то не само по церемониални причини. Всеки, който бърника в гробницата на бог, си търси белята. Той разполагал с армия от мъртъвци и това проклятие, за да го пазят. Никой, дори най-наглият грабител на гробове не би посмял да предизвика подобно проклятие.

— Каква е тази история с трите порти?

— Портите са запечатаните врати на фараонската гробница. От проклятието излиза, че гробницата на Нармер има три помещения — най-малко три важни помещения.