Майкл Уайт - Тайната на Медичите

— Смайващо, нали? — чу се глас откъм входа.

И двамата се завъртяха стремително.

— Чудите се къде се бяхме скрили? Повярвайте ми, това място е като заешка хралупа.

Високият слаб мъж в черен костюм излезе на светло. Боядисаната му черна коса беше сресана назад. До него крачеше Алдо Кандоти, който равнодушно стискаше пистолет. А зад тях се появи Джек Картрайт. Той водеше със себе си млада жена — Роуз. Джек държеше дясната й ръка извита зад гърба, а устата на момичето беше запушена с черен парцал.

Джеф се втурна надолу по стъпалата с нечовешки рев, извиращ някъде от дълбините. Кандоти грабна Роуз от Картрайт и притисна цевта на пистолета в челото й.

— Хайде да се опитаме да запазим спокойствие — подкани го високият мъж в черни дрехи, а на устата му се появи слаба усмивка.

— Кой си ти, по дяволите? — озъби се Джеф. — И какво правите с дъщеря ми? — Той пристъпи към Кандоти, който притисна още по-силно оръжието в челото на Роуз и я накара да изстене.

— Казвам се Люк Фурние — рече мъжът и направи знак на Кандоти да отпусне хватката си.

— А ти? — Еди се изплю на земята. — Ти пък какво правиш тук?

Картрайт не отговори.

— От известно време господин Картрайт получава пари от мен — обясни Фурние. — Госпожице, струва ми се, че изглеждате изненадана.

Еди се развика на Картрайт със святкащи очи.

— Значи ти си бил! Уби собствения си пастрок.

Лицето на Джек изразяваше отказ, който приличаше на маска.

— Бедният Джек — намеси се Фурние. — Бедният Джек винаги е свирил втора цигулка, непрестанно засенчван от великия Карлин Макензи. За мен беше лесно да го спечеля за съюзник. Той веднага се възползва от възможността да ми съобщава всичко, което се случва. През 1966 година аз придобих дневника на Медичи. Изглеждаше твърде вероятно в криптата да са заровени още съкровища. Не исках някой да попадне на тях. Разбираемо, нали?

— Значи си научил за артефакта веднага след като беше открит и си убил чичо ми, за да го откраднеш?

— За жалост.

Еди загледа яростно Картрайт.

— Ах, ти, гаден боклук — изръмжа тя.

— Не сме тук, за да оправяме семейни дрязги — Фурние очевидно се наслаждаваше на ролята на церемониалмайстор. — Има много по-належащи неща. Тази зала е конструирана от Контесина де Медичи и е построена само няколко години преди нейната смърт. Мавзолей, в който тя и нейният любим съпруг да лежат вечно един до друг. Наистина много трогателно, но целият ми интерес е свързан със съдържанието на онази малка, скромна дървена кутия ей там — той посочи към капитела, който се издигаше до ковчезите.

— Както без съмнение вече сте научили, преди почти шестстотин години Козимо де Медичи и неговата бъдеща съпруга Контесина са идвали на това място. При пътуването си са били придружавани от двама мъже: Николо Николи и Амброджио Томазини. Те потеглили от Флоренция, подбудени от един пътуващ мистик и философ на име Франческо Валиани, който ги упътил до манастирската библиотека, където се предполагало, че се пазят важни древни документи. Но те, или по-точно Амброджио, откриват много повече. Намират едно странно вещество, което може да предпазва хората от болести, но също така и да убива. Или с други думи, биохимическо вещество.

— Какво общо имат тези неща с нас? — озъби се Джеф. — За бога, пуснете дъщеря ми! — Кандоти не му обърна внимание.

— Съдържанието на кутията има много общо с теб, господин Мартин — обясни Фурние, — а Роуз е моята малка застрахователна полица. Ти и госпожица Грейнджър сте забележителна двойка. Знаех, че след всичко, което преживяхте, ще намерите начин да стигнете тук. Всъщност, разчитах на това. Защото вие притежавате жизненоважна информация, от която имам нужда.

— Така ли?

— Имам нужда от четири числа — продължи Фурние. — По-точно четири римски цифри. А аз разполагам само с две. Онези, които са гравирани на ключа, който намерихте в параклиса на Медичите. Цифрите D и M. Това ми създава затруднения.

Джеф вдигна рамене.

— Но това създава затруднение и на теб, господин Мартин. — Фурние му отправи заплашителната си усмивка. — По време на вашите пътувания, попаднахте на още две римски цифри, които моите хора са пропуснали. Можехме да си спестим много неприятности този следобед, ако моите хора бяха проявили повече наблюдателност. А сега, моля да ми кажете тези две цифри.

— Защо да го правя?

— Защото, господин Мартин, ако не го направиш, прекрасната Роуз много бързо ще премине в състоянието на Козимо и Контесина.