Майкл Уайт - Тайната на Медичите

— Много съм ви благодарен, че успяхте да ни отделите време — рече бързо той. — Доктор Грейнджър, благодаря ви, че ни разведохте.

Еди се върна само няколко минути след като изпрати гостите до лимузината им. Макензи и Картрайт изучаваха тялото на масата. Макензи с лупа на окото и помощта на пинсета разтваряше крайчеца на забележително добре запазена копринена туника. В течение на две седмици вече изследваха проби, взети от това тяло, като провеждаха тестове с тъканите и костите, използвайки един преносим рентгенов апарат. Обаче едва тази сутрин бяха стигнали до съгласие, че тялото трябва да бъде извадено от нишата му и проучено по-внимателно. Този труп споделяше алкова с още един. Макензи смяташе, че това са останките на Контесина де Медичи, съпругата на Козимо I, починал през 1473 година.

— Бих искал да не развяваш кирливото ни бельо пред чужди хора — изсумтя Макензи, без да поглежда към нея.

— Не виждам нищо лошо в това да си признаем, че и между учените царят различия — отговори Еди, докато взимаше друга пинсета от подноса.

— Да, но аз виждам. Нямам доверие на тези хора. Те постоянно търсят предлог, за да спрат финансирането ни.

— Аз пък мисля, че повече ги интересуваше как по-бързо да излязат оттук.

— Твърде вероятно, но аз смятам, че Пиноро е пепелянка.

— Затова ли ми ги натресе? — озъби се тя.

Макензи я погледна ядно. Еди отклони поглед и бързо смени темата.

— Коприната на този жакет е от изключително качество.

— Наистина. Погледни това — Макензи подаде лупата си на Картрайт. Трупът беше облечен с кремава копринена риза и кадифен жакет, някога радвал окото с най-яркото и красиво пурпурно. Копчетата му бяха от масивно злато. — Това добавя тежест към теорията ми, нали? — измърмори Макензи.

Еди вдигна рамене.

— Може да се очаква Козимо да е погребан с най-хубавите си дрехи, но това важи и за всеки друг известен член на фамилията.

— Възможно е. Джек, откри ли нещо в ДНК пробите?

— Още работим по тях — отговори Картрайт и върна лупата на Макензи. — Излезе по-трудно, отколкото очаквахме.

Макензи въздъхна, докато внимателно повдигаше трошащия се жакет, за да открие намиращата се под него ронлива кафеникава кожа на мумията. Тялото имаше вид, сякаш е направено от папиемаше.

— Добре де, нали затова извадихме горкия човечец — отбеляза той.

Козимо де Медичи, или Козимо Старши, както също са го наричали, бил един от най-важните членове на фамилията. Човек, който беше направил повече от всички останали, за да я издигне на нейното блестящо място в историята. Роден във Флоренция през 1389 година, той фактически управлява града в продължение на едно поколение. Запалва пламъка на италианския Ренесанс и печели за семейството суми, днес равни на милиарди. След смъртта му през 1464 година е почетен с официалната титла Pater Patriae, или Баща на отечеството.

Макензи прекара скалпел по изсъхналия гръден кош на тялото. Без усилие острието сряза кожата и той го плъзна надолу по тялото, за да направи един У-образен срез. Балсаматорите бяха проявили забележително умение. Древният труп беше твърде различен от този на Иполито, чието тяло, макар погребано по-скоро, се беше превърнало в разпадащ се скелет. Под сбръчканата кожа, в сухата кухина на гръдния кош, органите се бяха свили значително от първоначалните си размери и бяха изсъхнали като кожата му.

Той отряза късчета от всеки орган, постави ги в отделни тубички за проби с етикети. Еди ги сложи внимателно на стойката, отстрани на масата. Макензи бръкна по-дълбоко, съсредоточено остърга проба от гръдната кост и едно ребро и постави люспите в две тубички. Наведе се напред и заоглежда празното пространство в гръдния кош на трупа.

— Странно — промърмори той след известно време. — Изглежда, има някакво чуждо тяло върху гръбнака. Не се вижда добре. Еди, я погледни.

Тя завъртя монтираната на стойка лупа над трупа и се взря надолу към областта на сбръчканото сърце.

— Виждам нещо… има черна повърхност и е забито във външните слоеве епидермална тъкан. Или поне така си мисля. Със сигурност не прилича на естествен продукт.

— Помогнете ми да обърна тялото настрани — нареди Макензи.

Еди и Джек Картрайт внимателно завъртяха трупа и повдигнаха едната му страна на пет-шест сантиметра от масата. Оказа се много лек.

— Още малко — обади се пъхналият главата и рамото си под мумията Макензи. С точността на хирург той плъзна скалпела по протежение на гръбнака, като внимаваше острието да потъне така, че да не го повреди. Когато се изправи, вдигна пинсетата към светлината. Краищата й бяха стиснали скучен черен правоъгълник.