Майкл Уайт - Тайната на Медичите

В този миг видя нещо, прилично на дълга черна тръба с дължина около трийсетина сантиметра, да се полюшва във водата на не повече от половин метър от него.

Марио се изви колкото може по-внимателно. Протегна се и връхчетата на пръстите му докоснаха предмета. С едно последно усилие той успя да го сграбчи. Напъха го под колана на панталона си и с всички сили се закатери по стълбата, защото болтовете, които я държаха, започнаха да се измъкват от гнездата си в стената. С почти нечовешко усилие се протегна към ръба на капака. Пръстите му откриха металната дръжка. Водата плисна върху лицето му и той с мъка пое въздух. Тласкан от инстинкта си за самосъхранение, Марио успя да се издърпа нагоре. Краката му драскаха по грубата каменна стена, с едната ръка блъсна капака да се отвори и се просна със зинала от ужас уста върху пода пред олтара.

Флоренция, днес

Еди Грейнджър заключи червения си фиат на частния паркинг до параклиса на Медичите и тръгна по паважа към входната врата. На токчета беше висока един и седемдесет и четири и благодарение на ежедневната едночасова тренировка се намираше в прекрасна форма. Макар че беше необичайно за английски учен, Еди поставяше елегантните дрехи високо в списъка си с приоритети и това я сближаваше с нейните италиански приятели, които от време на време твърдяха полушеговито, че е двойничка на актрисата Лив Тейлър.

Както беше правила през последните няколко месеца, тя се постара да не обръща внимание на закачулените фигури в износени кафяви раса с плакати в ръце, които демонстрираха пред вратите на черквата. Протестиращите бяха членове на странна групичка, наричаща се „Труженици на Господа“. Предвождани от един фанатизиран доминиканец, отец Баджио, те се противопоставяха на всякакви научни изследвания, провеждани в параклиса на Медичите. За Еди те отдавна се бяха превърнали в част от пейзажа.

Размаха пропуска си пред будката на охраната и запрескача по две стъпала наведнъж, за да влезе в онази част от криптата, където тълпи посетители се въртяха всеки ден и четяха надписите по надгробните паметници на Медичите.

В далечния край на църквата имаше район, ограден с шнурове, за да не могат хората да влизат там. Кремаво ленено платнище закриваше входа за тясното стълбище към гробницата, където в дълбоки ниши по протежение на двете стени лежаха саркофазите. Когато навлезе в района на проучванията, Еди зави покрай две дисекционни маси и мина през вратата на първата от двете лаборатории, разположени вляво.

Гробницата под криптата на параклиса на Медичите представляваше помещение с ниски тавани, дълго десет и широко шест метра. То беше тясно и горещо, но благодарение на мощната преносима климатична система въздухът беше пресен. Покрай стените на лабораторията стояха рентгенови апарати, спектрометри и ДНК анализатори. От другата страна на главната гробница се намираше кабинетът на Карлин Макензи. Там запечатани кутии с кости се търкаляха до два тунинговани макинтоша.

Еди току-що се беше отпуснала на една пейка и преглеждаше няколко разпечатки от инфрачервените спектрометри, когато Макензи влезе, придружен от двама мъже в костюми. Беше се срещала с тях и преди: по-ниският от двамата бе Умберто Неро, заместник-ректор на Пизанския университет, а по-младият мъж беше популярен местен политик, Франческо дела Пиноро, който в момента беше начело в допитванията за кметските избори.

— А, Еди — възкликна Макензи. Професорът беше нисък, пълен мъж в края на шейсетте. Носеше очила а ла Джон Ленън, бялата му коса беше чорлава и много фина. Нежното му красиво лице го беше направило много популярен сред режисьорите на документални филми. — Господа, това е моята племенница, доктор Еди Грейнджър.

Дела Пиноро протегна ръка, а Неро кимна. Той и Еди се бяха срещали много пъти, но така и не успяха да се сприятелят.

— Еди, чудя се дали би могла да отделиш малко време на нашите гости? Колата им ще пристигне след малко. Можеш ли да ги разведеш набързо?

— Разбира се — Еди успя да вкара малко въодушевление в гласа си.

— Чудесно. Господа, благодаря за ценните ви мнения. Скоро ще ви се обадя — Макензи стисна ръцете им и се завъртя на токовете си.

— Оттук. — Еди поведе Дела Пиноро и Неро обратно в централната гробница към дълга метална маса. Докато крачеха по каменния под, тя им разказа как телата в нишите са били балсамирани и запазени в това подземие. Заобиколи масата и погледна към гостите. Между тях лежеше един четиристотин и седемдесет годишен труп.