Майкл Уайт - Тайната на Медичите

Това е науката, която изучава заболяванията в древността, а клонът от тази наука, известен като човешка палеопатология, става все по-търсен като важен инструмент в криминалните разследвания.

Най-очевидното доказателство по едно тяло е някакво тежко нараняване като строшен череп или отрязани крайници. Но има и едва доловими деформации, които могат да са резултат от остеоартрит или подагра. С помощта на относително прости химически анализи по оцелелите кости могат да бъдат открити различни заболявания, включително туберкулоза и сифилис.

С цел да научат повече за това как един човек е живял и починал, палеопатолозите използват генетиката. ДНК може да бъде извлечена от почти напълно разложени тела, а модерните техники за анализ позволяват постигането на резултати с помощта на много малки проби. Освен това с напредъка на генетиката като наука палеопатолозите получават все по-модерни инструменти за изучаването на хора, починали преди стотици и дори хиляди години.

Наистина съществува проект „Медичи“, в него участва и екип палеопатолози, които в момента изучават телата на членовете на фамилията, погребани в параклиса на Медичите в центъра на Флоренция. В действителност вдъхновението за „Тайната на Медичите“ дойде от статия в интернет страницата на новинарските емисии на Би Би Си, където се описваше работата на този изследователски екип.

Много от местата, които се споменават в „Тайната на Медичите“ като „Барът на Хари“, „Грити Бадоер“ и „Оспедале Чивиле“ са действителни и се намират на описаните от мен места. Историческите подробности за тях също са верни. Понякога обаче съм си позволявал свободата да променям вътрешната топография на някои сгради, а в случая с „Ла Пиета“ — произведенията на изкуството, които се съхраняват вътре. Доколкото зная Габриел Фабачи не е съществувал, но има стенопис от Джовани Батиста Тиеполо.

Оригиналната „Ла Пиета“ е построена през петнайсети век. Съвременната църква е проектирана през 1755 година от Джорджо Мазари, но фасадата е довършена едва през миналия век. Вивалди наистина изпълнява някои от своите най-известни композиции в „Ла Пиета“ и в продължение на дълги години е диригент на хора.

Допълнително четиво: най-прекрасната книга, писана някога за Венеция (и една от най-забавните, които съм чел) е A History of Venice, John Julius Norwich, London, 1982.

Подобно на много други европейски градове и Венеция е опустошавана много пъти от чумата. Всъщност, градът може да се счита като средище на много болести, защото лежи на кръстопътя между Изтока и Запада и още от най-ранните си дни е търговски център.

Най-тежката епидемия е през 1347 — 1348 година. Преживеният ужас става известен като Черната смърт, епидемия, за която се смята, че е унищожила една трета от европейското население. Дожът Стено има предвид тази чумна епидемия, когато за пръв път се среща с Козимо и неговите приятели.

Чумни лекари наистина е имало. Повечето от тях били карани насила, под страх от екзекуция, да остават в града, когато има чума. Костюмът, описан от мен, е точен. Смятало се, че характерната маска с клюн, която лекарите носели, ще ги предпази от инфекцията. Днеска подобни маски са много популярни по време на карнавала.

През четиринайсети и петнайсети век хората са се опитвали да се предпазват от чумата със средства, които ние бихме сметнали за нерационални. Те включват оръдейна стрелба, биене на камбани, заливане с парфюми и билкови отвари, както и паленето на мангали с дърва и ароматни растения.

Антонио Лучио Вивалди е роден през 1678 година във Венеция и днес е един от най-популярните композитори от епохата на барока. Освен това той е и един от най-плодовитите: на него се приписват повече от 450 композиции. Най-известната сред тях е, разбира се, „Годишните времена“. Концертите за цигулка са композирани във Венеция и описват с музикални форми смяната на настроенията на града през различните сезони.

Макар да няма доказателства, че той или някой негов близък е оставил следи в „Грити Бадоер“, наистина е роден съвсем наблизо. Семейството му е от скромен произход; той учи за свещеник и получава прякора Рижия абат заради огненочервената си коса. Наистина преподава на сираците в „Оспедале дела Пиета“ и много от композициите му са написани за представленията пред публика на младите музиканти аматьори, които обучава. Управата на сиропиталището уволнява композитора заради неизвестни негови простъпки, но на следваща година го назначава отново.