Джон Гришэм - Отвличането

— Идентифицираха ли го? — попита Тео.

— Още не. Но новините едва ли са хубави, Тео.

— Това е ужасно.

— Кога ще дойдеш в кантората?

— До двайсет минути.

— Добре. Моля те, внимавай.

Линейката се отдалечи от реката и се качи на моста, където бе ескортирана от полицейска колона. Конвоят изчезна бързо в далечината, следван от хеликоптерите във въздуха.

— Да тръгваме — предложи Тео.

Момчетата бавно се изкатериха нагоре и потеглиха с колелата си.

Адвокатска фирма „Буун и Буун“ разполагаше с огромна правна библиотека на първия етаж. Намираше се близо до рецепцията, където Елза държеше всичко под око. Библиотеката беше любимата стая на Тео. Той обичаше рафтовете, отрупани с дебели книги, големите кожени кресла и дългата махагонова маса. В помещението се провеждаха важни срещи, на които адвокатите обсъждаха показанията по дадено дело или водеха преговори. Госпожа Буун често се усамотяваше там, за да се подготви за предстоящите си явявания в съда. Господин Буун никога не влизаше в съдебната зала. Занимаваше се с недвижими имоти и рядко напускаше кабинета си. От време на време обаче ползваше стаята за сключване на сделки.

Всички чакаха Тео в библиотеката. На големия плосък екран се излъчваха местните новини. Родителите му и Елза не откъсваха очи от телевизора. Марсела прегърна сина си, когато той влезе при тях. Същото направи и Елза. Тео седна между двете жени. Те го потупаха по коляното, сякаш току-що бе оцелял в критична ситуация. В новините се говореше единствено за намереното тяло и транспортирането му до градската морга, където властите щяха да направят необходимите изследвания. Репортерката не беше сигурна какво точно ще се случи в моргата. Освен това не бе успяла да намери свидетели, които да интервюира, и бе принудена да запълва времето с празни приказки.

Тео понечи да сподели с останалите, че е наблюдавал отблизо акцията край реката, но реши да не усложнява допълнително ситуацията.

Репортерката изтъкна, че полицията работи с инспектори от щатската криминална лаборатория, и изрази надеждата, че ще научи нещо повече в близките часове.

— Горкото момиче! — възкликна Елза.

— Защо го казваш? — попита Тео.

— Моля?

— Откъде си сигурна, че е Ейприл? Никой не е потвърдил нейната самоличност. Все още не знаем нищо, нали?

Възрастните се спогледаха. Двете жени отново потупаха Тео по коляното.

— Тео е прав — намеси се господин Буун, но той просто искаше да успокои сина си.

На екрана за пореден път се появи снимката на Джак Лийпър. Един глас зад кадър запозна зрителите с подробности около живота му. Когато стана ясно, че за момента няма нищо ново, Тео и родителите му изгубиха интерес. Господин Буун заспа. Госпожа Буун отиде при своята клиентка, която я чакаше във фоайето. Елза трябваше да се обади по телефона.

Тео отиде в кабинета си в задната част на кантората. Джъдж го последва. Момчето гали дълго време кучето по главата, като не спираше да му говори. И двамата се почувстваха по-добре. Тео качи краката си на бюрото и се огледа. После прикова очи в любимата си рисунка на стената. Представляваше красив портрет на младия Теодор Буун като адвокат, облечен с костюм и вратовръзка. Над главата му летеше съдийско чукче, а съдебните заседатели се заливаха от смях. Отдолу пишеше: „Възражението се отхвърля!“. В долния десен ъгъл художникът бе поставил името си: Ейприл Финмор. Тео бе получил рисунката като подарък за последния си рожден ден.

Нима артистичната й кариера бе свършила, преди дори да започне? Нима тринайсетгодишната Ейприл наистина бе отвлечена и убита само защото родителите й не се бяха погрижили за нея? Ръцете на Тео затрепериха. Устата му беше пресъхнала. Той заключи вратата, приближи се до рисунката и докосна името на Ейприл. После рухна на пода и се разплака неутешимо. Джъдж лежеше до него и го наблюдаваше с тъжни очи.

Измина цял час и навън започна да се смрачава. Тео седеше зад малкото си бюро — всъщност сгъваема маса — отрупано с типичните за един адвокат вещи: бележник, миниатюрен цифров часовник, няколко евтини химикалки и дървена табелка с неговото име. Беше разтворил учебника си по алгебра и го гледаше втренчено, неспособен да се концентрира върху думите или да прелисти страниците. Тетрадката му също беше недокосната.

Не спираше да мисли за Ейприл и ужасяващия миг, в който полицаите я бяха извадили от мътните води на река Янси. Не бе видял самото тяло, но униформените мъже и гмуркачите ожесточено се опитваха да измъкнат нещо на сушата. Явно ставаше дума за труп. Мъртвец. Защо иначе биха предприели подобна акция? През последната година в Стратънбърг нямаше друг случай на изчезнал човек. В категорията попадаше само Ейприл и Тео не се съмняваше, че е мъртва. Отвлечена, убита и хвърлена в реката от Джак Лийпър.