Джон Гришэм - Отвличането

— Вярвам, че сте чували за правата „Миранда“? — заяви Слейтър.

— Да.

— Естествено, че сте чували за тях. Сигурно сте прекарали доста време в подобни стаички — ухили се самодоволно Слейтър.

На Лийпър не му беше смешно. Капшоу вече си водеше бележки.

Слейтър добави:

— Преди всичко ще ви уведомя, че не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Ясно ли е?

Лийпър кимна.

— Но ако все пак го направите, думите ви могат да бъдат използвани срещу вас в съда. Разбрахте ли?

— Да.

— Имате право на адвокат и юридическа консултация. Схващате ли?

— Да.

— Ако не сте в състояние да наемете такъв, какъвто, предполагам, е случаят, щатът ще ви назначи служебен защитник. Следите ли мисълта ми?

— Да.

Слейтър плъзна листа към Лийпър и обясни:

— С подписа си тук декларирате, че съм ви прочел правата и вие сте запознат с тях.

Инспекторът сложи химикалка върху листа. Лийпър прочете внимателно документа, поигра си с химикалката и накрая се подписа отдолу.

— Може ли да получа чаша кафе? — попита той.

— Със сметана и захар? — уточни Слейтър.

— Не, без нищо.

Слейтър кимна към един от униформените служители до вратата, който излезе от стаята.

— Добре. Имаме няколко въпроса към вас — продължи Слейтър. — Готов ли сте да говорите?

— Най-вероятно.

— Допреди две седмици сте били в затвор в Калифорния. Излежавали сте доживотна присъда за отвличане. Избягали сте през таен тунел с още шестима затворници, а сега сте тук, в Стратънбърг.

— Какъв е въпросът?

— Защо сте дошли в Стратънбърг, господин Лийпър?

— Все някъде трябваше да отида. Щеше да е глупаво да обикалям около затвора, нали разбирате?

— Отраснали сте в града, нали?

— Да. Мисля, че бях в шести клас, когато се преместихме.

— И роднините ви още живеят в района?

— Да, но са много далечни.

— Една от тях е Имелда Мей Ъндърууд. Третата братовчедка на майка й се казвала Руби дел Бътс, дъщеря на Франклин Бътс. В Масис Мил той бил познат като Бътс „Веригата“. Имал полубрат на име Уинстед Лийпър, по прякор Уинки. Доколкото ни е известно, Уинки е ваш баща. Починал е преди десет години.

Лийпър го изслуша търпеливо и заяви:

— Да, Уинки Лийпър беше мой баща.

— След безброй сватби и разводи в семейството вие се падате десети или единайсети братовчед на Имелда Мей Ъндърууд. Тя се омъжила за Томас Финмор. Сега е известна като Мей Финмор, майка на малката Ейприл. Прав ли съм, господин Лийпър?

— Не поддържам контакт с роднините си.

— Сигурен съм, че и те се гордеят с вас.

Вратата се отвори и униформеният полицай остави чаша димящо кафе на масичката пред Лийпър. Напитката беше гореща и Лийпър реши да изчака. Слейтър замълча за миг, после продължи:

— Разполагаме с копия на пет писма, които Ейприл ви е изпращала в затвора. Съдържат типичните невинни мисли на едно дете. Тя е изпитвала съжаление към вас и ви е предложила да бъдете приятели. Отговаряхте ли на писмата й?

— Да.

— Колко пъти?

— Не знам. Няколко, предполагам.

— Да не сте дошли в Стратънбърг, за да видите Ейприл?

Най-сетне Лийпър вдигна чашата и отпи от кафето. После бавно отвърна:

— Не съм убеден, че искам да го коментирам.

За пръв път от началото на разпита инспектор Слейтър почувства раздразнение.

— Защо се страхувате от въпроса, господин Лийпър?

— Имам право да мълча. Пише го на този лист хартия. Мога да си тръгна още сега. Запознат съм с правилата.

— Заради Ейприл ли сте тук?

Лийпър отпи друга глътка. В стаята настъпи мълчание. Четиримата полицаи го гледаха втренчено. Той не откъсваше очи от чашата. Накрая заяви:

— Ето каква е ситуацията. Всички искаме нещо. Вие искате момичето. Аз искам сделка.

— Каква сделка, Лийпър? — попита Слейтър.

— Само допреди малко ме наричахте „господин Лийпър“. Да не ви ядосах, инспекторе? Ако е така, наистина съжалявам. А сега чуйте предложението ми. Ясно ми е, че ще отида отново зад решетките, но ми омръзна от Калифорния. Затворите там са ужасни. Претъпкани са с хора, навсякъде дебнат банди. Насилието е непоносимо. Храната също. Разбирате ли ме, инспектор Слейтър?

Слейтър никога не бе влизал в затвор, но за да ускори нещата, каза:

— Да.

— Искам да излежа присъдата си тук, където пандизът не е толкова гаден. Знам го, защото имах възможността да го разуча добре.

— Къде е момичето, Лийпър? — попита Слейтър. — Ако си я отвлякъл, ще ти дадат нова доживотна присъда. Ако си я убил, ще те екзекутират.