Джон Гришэм - Отвличането

Часовете минаваха. Бъстър и помощниците му обикаляха от врата на врата, като надничаха под къщите, зад бараките, в малките магазини и храстите. Групата нарастваше постоянно и Бъстър започна да се тревожи за поделянето на парите. Как да вземе по-голямата част за себе си? Нямаше да е лесно. Възнаграждението от пет хиляди долара щеше да доведе до истинска война между „водните плъхове“.

Първите слънчеви лъчи проникваха през облаците на изток. Търсенето на Лийпър не даваше никакъв резултат. Хората на Бъстър се чувстваха уморени и губеха ентусиазма си.

Госпожа Етел Барбър беше на осемдесет и пет години. Живееше сама, откакто съпругът й бе починал. Тя беше от малкото жители под моста, които не знаеха за организираната акция. Когато се събуди към шест сутринта и отиде в кухнята да направи кафе, долови слаб шум откъм задната врата на бараката си. Вдовицата държеше пистолет в едно чекмедже под тостера. Извади го бързо от там и включи лампата. Подобно на Бъстър, Етел Барбър застана лице в лице с мъжа, когото бе видяла по новините. Той тъкмо се опитваше да свали стъклото на вратата, за да проникне вътре. Етел насочи оръжието към него. Джак Лийпър отвори учудено уста и ококори очи. После промълви нещо, което старицата не успя да чуе (слухът й бе доста отслабнал напоследък). Лийпър бързо се наведе и избяга. Етел отиде до телефона и се обади в полицията.

След десет минути един хеликоптер започна да кръжи над моста и районът бе обграден от специален отряд.

Бъстър Шел беше задържан за поява в нетрезво състояние на обществено място, незаконно притежание на огнестрелно оръжие и съпротива при арест. След като му сложиха белезници, полицаите го закараха в градския затвор. Мечтите на Бъстър за голямо възнаграждение се провалиха завинаги.

Скоро намериха Лийпър в една обрасла с трева канавка до улицата, водеща от моста към града. Той се бе върнал обратно и явно смяташе да напусне квартала. Оставаше загадка защо изобщо е отишъл там.

Първи го забелязаха полицаите в хеликоптера. Специалният отряд бе изпратен веднага в скривалището му. След броени минути улицата вече гъмжеше от патрулни коли, въоръжени служители от различни отдели, снайперисти и кучета. На място пристигна и линейка. Хеликоптерът се сниши. Никой не искаше да пропусне залавянето на Лийпър. Телевизионен екип отразяваше на живо операцията.

Тео наблюдаваше всичко. Беше се събудил рано, след като се бе въртял в леглото цяла нощ. Тревожеше се за Ейприл. Сега седеше на кухненската маса с купичка овесени ядки и не откъсваше очи от малкия екран. Родителите му също следяха случващото се. Когато камерата показа отблизо как специалният отряд измъква човек от канавката, Тео остави лъжицата, взе дистанционното и увеличи звука.

Джак Лийпър изглеждаше зловещо. Дрехите му бяха скъсани и изцапани с кал. Не се беше бръснал от доста време. Гъстата му черна коса стърчеше във всички посоки. Държеше се необуздано, викаше на полицаите и дори плюеше към камерата. Когато той излезе на улицата, заобиколен от още полицаи, някакъв репортер извика:

— Ей, Лийпър! Къде е Ейприл Финмор?

Лийпър се ухили самодоволно и изкрещя:

— Никога няма да я намерите.

— Жива ли е?

— Никога няма да я намерите.

— Боже господи! — възкликна госпожа Буун.

Тео усети как сърцето му се свива. Изведнъж му се стори трудно да диша. Полицаите изблъскаха Лийпър на задната седалка на един микробус и потеглиха. Репортерът каза нещо пред камерата, но Тео не чу думите му. Зарови глава в дланите си и тихо заплака.

Първият учебен час беше по испански — любимият предмет на Тео след „Държава и право“ при господин Маунт. Преподавателката се казваше мадам Моник, млада екзотична красавица от Камерун, Западна Африка. Освен испански тя говореше още много езици. Обикновено шестнайсетте момчета в класа на Тео я слушаха внимателно и обожаваха занятията.

Днес обаче в цялото училище цареше хаос. Предишния ден коридорите и класните стаи бяха изпълнени с тревожни слухове, свързани с изчезването на Ейприл. Дали бе станала жертва на отвличане, или просто бе избягала от къщи? Какво твърдеше странната й майка? Къде се намираше баща й? Тези и други въпроси се обсъждаха с огромен ентусиазъм. Но сега, непосредствено след залавянето на Джак Лийпър и зловещите му думи пред камерата, преподавателите и учениците изпитваха страх и несигурност.

Мадам Моник разбираше добре ситуацията. По програма трябваше да влезе в класа на Ейприл по-късно същия ден. Тя се опита да въвлече Тео и останалите в дискусия за мексиканската храна, но децата бяха твърде разсеяни.